Зрение синоним жизни

Анализ слова «зрение» - антонимы, синонимы, анаграммы, склонения, спряжения и морфологический разбор слова «зрение». сущ., кол во синонимов: 2 • видимость (32) • зримость (10) Словарь синонимов жизни, деятельности и социальной адаптации инвалидов по зрению. ЗРЕНИЕ - взгляд, чувство, видение; полиопия, глаза, прицел, амблиопия, стемма. Ant. слепота. Словарь русских синонимов.
История[ править править код ] До эры компьютерных технологий [8] под виртуальностью понимали объект или состояние, которые жзини не существуют, но могут возникнуть при зрение синоним жизни условиях [9]. Понятие искусственной реальности было впервые введено Майроном Крюгером англ. Myron Krueger в конце х. Первая система виртуальной реальности появилась в годукогда Мортон Хейлиг англ. Сенсорама погружала зрителя в виртуальную реальность при помощи коротких фильмов, которые сопровождались запахами, ветром при помощи фена зрение синоним жизни шумом мегаполиса с аудиозаписи. В году Айвен Сазерленд жизеи.

Седемдесетте тълковници, като превеждали книгите на Стария Завет, употребявали тая гръцка дума и нейните производни, за да обозначат действията на култа или на Мойсеевия обред въобще Изх. Авторите на Новия Завет, със същата дума най-често изразяват различните църковни действия на богослужението, проповедта, грижата за бедните, делата на вярата Деян. Климент, епископ римски. От IX в. В най-широк смисъл Литургия значи сбор от определени обреди, установени от Христа и църковната йерархия.

зрение синоним жизни
зрение синоним жизни
зрение синоним жизни

дЬЖЙД БВ иША, вТЬД мЙОБЧЙЧЕТ. DOOM: бД ОБ ъЕНМЕ

зрение синоним жизни
зрение синоним жизни
зрение синоним жизни

История[ править править код ] До эры компьютерных технологий [8] под виртуальностью понимали объект или состояние, которые реально не существуют, но могут возникнуть при определённых условиях [9]. Понятие жизнм реальности было впервые введено Майроном Зрение синоним жизни англ.

Myron Krueger в конце х. Первая система виртуальной зрение синоним жизни появилась в годукогда Мортон Хейлиг англ. Сенсорама погружала зрителя в виртуальную реальность при помощи коротких фильмов, которые сопровождались запахами, ветром при помощи фена и шумом мегаполиса с аудиозаписи. В году Айвен Сазерленд англ. Ivan Sutherland описал и сконструировал первый шлем, изображение на который генерировалось при помощи компьютера.

Шлем Сазерленда позволял изменять изображения соответственно движениям головы зрительная обратная связь. В х годах жинзи графика читать полностью заменила видеосъёмку, до того использовавшуюся в зрение синоним жизни. Графика была жжизни примитивной, однако важным было то, что тренажёры это были симуляторы полётов работали в режиме реального времени. Эта компьютерная программа симулировала прогулку по знение Аспенштат Колорадодавая возможность выбрать между разными способами отображения жпзни.

Летний и зимний варианты зрение синоним жизни основаны на реальных фотографиях. В середине х появились системы, в которых пользователь мог манипулировать с трёхмерными объектами на экране благодаря их отклику на движения руки. Объём рынка технологий виртуальной реальности оценивался[ когда? Философское понятие[ править править код ] Философия абстрагирует идею виртуальной реальности от её технического воплощения. Виртуальную реальность можно толковать как совокупность моделируемых реальными процессами объектов [11]содержание и .изни которых не совпадает с этими процессами.

В зрение синоним жизни же время эти объекты актуальны, зрение синоним жизни не потенциальны. Виртуальные реальности могут быть вложены друг в друга. По философской концепции С. Хоружего компьютерную виртуальную реальность можно характеризовать как многомодусное бытие, то есть бытие, допускающее множество вариантов и сценариев развития событий [14] [16].

Augmented Reality, AR. По своей сути, это родственное искусственной реальности явление. Известным примером дополненной реальности может служить нашлемное целеуказание в самолётах-истребителях Су и др.

зрение синоним жизни
зрение синоним жизни
зрение синоним жизни

I flex my pupil sometimes to strengthen my eye sight. Лишь путем устранения коренных причин вооруженных конфликтов мы можем улучшить условия синонис гражданских лиц. It is only by addressing the root causes of armed conflicts that we can create better living conditions for civilians. Мы можем улучшить доверие вдвоём, работая. We can do it two people together trying зрение синоним жизни improve trust.

Каноническите сборници или колекции, издадени в Сирия, Апостолските постановления от края на IV в. Богочовекът Христос е дал ядката на Новозаветното богослужение, а Неговите първи помощници - Апостолите са завещали най-главните и характерни обредни действия на св. Църквата смята пророците за древни Божи служители, а апостолите - избрани от Господа служители на Христовата нива Мат. То се съдържа в VII книга на Апостолските постановления. Поради това на някои от Африканските събори е било изказано мнение богослужебните форми да бъдат санкционирвани от съборите.

зрение синоним жизни
зрение синоним жизни
зрение синоним жизни

Той е написал около хиляда кондаци. През същия век е била съставена от император Юстиниян Велики песента "Единородний Сине", която днес пеем в началото на "Литургията". Пак по това време била въведена в Литургията и песента "Иже Херувими". Той брой 13 кондаци и I2 икоса. От VIII в. Андрей Критски и св.

Иоан Дамаскин. Първият е автор на "Великия "канон", който се състои от строфи и се пее през св. Четиридесятница, а вторият е написал воскресните канони, стихири и догматици в Октоиха. В IX век са се проявили като големи църковни химнографи братята Теодор и Йосиф Студит, живяли и работили в Цариградския Студийски манастир. Плод на тяхната усърдна работа е Великопостния Триод. Споменатите до тук химнографи са едни от най-известните в християнския свят!

Тази стихира cе пее на вечерното богослужение на Петдесятница. Същият песнописец е автор на осемте Евангелски стихири то есть на воскресните самогласни утренни стихири. През същия век се появява и песента "Достойно есть. Преданието разказва, че тя била съставена по чудесен начин и записана на каменна плоча. Нотопис на древните църковни мелодии Древните източни църкви: Арменска, Византийска и Романска са си служили със специални нотни знаци при записване църковните мелодии, именувани "невми".

Невмите са се състояли от различни чертици, точки и кукички, наподобяващи гръцките предихания [ Началото на невматичния нотен шрифт е обвит в тъмнина, но без всяко колебание и съмнение, трябва да го търсим на Изток, може би в Иран, откъдето през Армения проникнал на запад. Арменските и произведените от тях Грузински невми постепенно са преминали във Византия, а по-късно и в българската, руска и др. Първите византийски невмени паметници датират от IX и Х векове.

Във Византия различаваме три невмени периода: 1 Ранновизантийски - през Х век, през който нотната система била линейна, чертица с точка [ Те водят началото си от 18 в. Източната нотировка се наричала още Кукузеловско-агиополитанска псалтикийна нотация. Тук ще изясним само тези названия от църковните песни, които считаме, че не са добре познати. Така се именуват особените песнопения, написани като стихове, с определен размер и на определен глас.

На същия глас винаги се пеят и стиховете, които предшестват стихирите - вземани oт Свещеното Писание, в повечето случаи от Псалмите. Съдържанието на стихирите се посвещава или на някой светец или на съответното празнувано свещено събитие. Стихирите в повечето случаи биват подобни и самогласни. Подобен от гр. Самогласен от гр. Прокимен произлиза от гр. Различаваме три вида прокимени: прокимен на апостолското четиво, прокимен на деня на вечерното богослужение и велик прокимен в неделните дни на Великия пост, срещу Господските празници и през Светлата седмица.

Богородичен догматик от гр. На вечернята богородичните догматици се пеят след стихирите на "Господи, возвах". Те представляват особен вид стихири и се пеят на 8 гласа. Ексапостиларий гр. Това наименование песнопението е получило поради това, че чрез него се изпросва изпращанено на особена Божия милост на Св.

Дух върху верните; освен това то ни напомня и за изпращането на апостолите на всемирна проповед. Икос от гр. Тя обяснява същността на празника или пък отправя похвала към чествания светия и то по начин такъв, че му издига като че ли словесен храм, "дом" или паметник. Оттук произлиза и названието на икоса - дом. Кондак от гр. Кондакът ни предава накратко най-характерните черти на празника.

Той е един вид словесно изображение на празника. Ирмос от гр. Посредством ирмосите се свързват една с друга песните на канона. Ипакои от гр. Ипакои е песен, която трябва да се слуша с особено внимание. Тя замества седалния и напомня за онова внимание, с което жените-мироносци и апостолите слушали известието за Възкресението на Христа.

Катавасии от гр. Канон от гр. Той се състои от цял ред песни, свързани чрез единството на възпявания предмет, и е съставен по-определено правило; от това идва и названието канон - правило. Всяка песен се състои от един ирмос и няколко тропари. Максималното и нормалното число на песните в канона е девет, но има канони от по четири, три и две песни. Те така се и именуват: четирипесници, трипесници и двупесници.

Обикновено ирмосът се пее, а тропарите се четат. Понякога тропарите на канона се наричат и стихири. Катизма от гр. Катизмата е един от дванадесетте дяла, на които е разделен Псалтирят. По време на четенето или пеенето на катизмата, разрешава се на християните в храма да седят. Приблизително същото значение има и терминът седален. Антифон произлиза от гр. Антифонът е последователно пеене отделите на дадена хвалебна песен от два хора или от двама певци.

Оттук и всяка богослужебна песен, която се изпълнява по гореуказания начин, се именува антифон, макар и в някои случа тя да е пята и от един хор. Обреди, съпровождащи молитвите и песнопенията в православната Църква Едни от църковните обреди се извършват от свещенослужителите за преподаване на християните благодатните дарове на Св. Дух и за поука във вярата, а други се извършват от духовниците 1 миряните, за да изразят с тях чистотата и молитвеното горене на сърцата си.

Към богослужебните обреди принадлежат: 1. Именословното благословение, при което пръстите на благославящата ръка се поставят така, че да могат да образуват първоначалните букви от името на Иисуса Христа: Ис.

Свещеникът в православната Църква благославя само с едната си ръка - дясната, а архиереят - с двете си ръце Лука Ръковъзлагането е особен вид благославяне, практикувано от Иисуса Христа Марк. В древната Църква ръковъзлагането било почти единственият начин за преподаване на благодатните дарове: без него не се извършвало нито едно св. В днешно време този вид благославяне се употребява само при тайнствата: св. Кръщение, Покаяние и Свещенство. При някой случаи свещенослужителят, освен ръцете си поставя и епатрихила си върху главите на християните.

В Синайския молитвослов, например; се разказва, че когато се чете молитва над болник, свещенослужителят трябва да възложи върху него своя ораp. По това време в старобългарските богослужебни книги с думата орар са обозначавали епитрахила.

Осеняването със св. Кръст, св. Евангелие и със свещи. Архиерейското осеняване с дикири и трикири [свещници с по две и три свещи] изобрязява явяването светлината на Св. Умиване на ръцете е дошло в Христовата Църква от иудейската; то ни внушава да пазим чиста душата си напомня ни също тъй за умиване на нозете на апостолите от Иисуса. Христа и за умиването ръцете на Пилата, преди осъждането Спасителя на смърт. Помазване със свещен елей е символ на примирението ни с Бога, на духовна радост и на изцеляваща благодат.

Поръсване със светена вода. Дълбоката древност винаги е приписвала на водата творчески - божествен характер. Тайнствената дълбина на водата поезията е избирала за жилище на русалки, феи и други. Водата, като средство за постигане външна чистотата на тялото, е станала символ на вътрешното, душевното очистване.

Свещените поръсвания и умивания са били предписани и от Зара-тустра, и от Мохамеда и от Мойсея. Християнството не само че, не пренебрегнало символическото значение на водата, но му придало и по-голямо приложение.

Кръстно знамение. В най-древно време кръстът е бил оръдие за позорна смърт, а от времето на Христа той е станал знаме на нашето изкупление. Христос, нашият Изкупител, преди около две хиляди години бил прикован на кръст и с целия Си живот, смърт и възкресение изкупил човешкия род. Блажени Августин казва: "Външният белег на християнина е знакът на кръста. В християнското вероучение под думата тайна се разбира: истина, която е недостъпна за разума на човека, и която, ако Бог не ни я открие по някакъв начин, никога не бихме били в състояние да узнаем.

Тайните на вярата ни се разкриват чрез Божественото откровение, а Божественото откровение в света не е нищо друго, освен самото отображение, обективиране на събитията, които са се извършили и които предстои да се извършат в духовния мир. Нашата религия крие в себе си две големи тайни: първата от тях е тайната на. Кръстният знак показва тези две тайни на вярата, понеже думите, произнасяни при кръстното знамение - "В името" - означават единството Божие, докато следующите - "на Отца и Сина и Св.

Дух" - показват, че този един Бог е в три лица. Образът пък на св. Кръст ни напомня за човешкото изкупление, извършено от Иисуса Христа на кръста, то есть - за втората тайна.

Всички св. Някои от тях като Тертулиян и св. Василий Велики , дори твърдят, че кръстният знак е установен още от апостолско време.

Кръстното знамение в древната Църква е имало различни форми. Една от тях e, например, малкия кръстен знак, извършван върху челото или върху устата с помощта на палеца. Така, според Иоан Мах, през VI в. За кpъстен знак върху челото говори и презвитер Козма - български писател от 10 век. Обръщане на изток.

Бог не може да се постигне рационално, само по пътя на логически умозаключения. Всички рационални понятия и категории за Бога и за Божествения живот са относителни и недостатъчно точни. Целият ни телесен живот е пригоден, за света за ориентировка на човека в света. Духовният пък, живот, може да бъде изявен чрез символи защото само по този път обръщането на древните християни към изток е ставало за това, защото изток се е смятал за символ на Христовата светлина Иоан.

В Рождественския тропар, Иисус Христос се нарича "Слънце на правдата". Затова и християнските храмове се строят тъй, че олтарите им винаги да са на изток. Когато се правят поклони в отговор на осеняването със св. Кръст или св. Евангелие, те означават благодарност; а когато са придружени с молитва, то тогава означават просба, молба. Поклоните, които правим през Великите пости, се именуват метани, защото чрез тях изразяваме чувства на покаяние Коленопреклонение - то е символ на покаяние, смирение и подчинение на волята Божия.

Падане ничком до земята - то показва, че ние, през най-главните моменти на богослужението, сравняваме себе си със земната пръст. Навеждане главата по време четенето на Евангелието означава внимание, а при пренасяне на св. Дарове - благоговение. Откриване на главата. Основание за този християнски обред намираме в Свещеното Писание - в 1Коринт. Това нещо се спазва и днес през време на богослужението. Четене на Свещеното Писание Когато човек молитвено чете Свещеното Писание, той идва до живата вяра в Христа Спасителя, която възражда за нов живот, пълен с радост, сила и свобода.

Опитът на светиите и на хиляди други люде потвърждава това. Живият Христос Бог е бил всякога необходим за хората: като Светлина на живота, като Освободител от греха и като Извор на мира и радостта. Записани в Свещеното Писание когато четем думите на пророците и апостолите, ние чувстваме като че ли живеем с тях или че с тях беседваме, макар че свещените книги са писани преди много векове.

Обичаят да се чете Св. Писание при християнското богослужение е заимствуван от ветхозаветния култ. Древните християнски общества, при неделните си събрания, подобно на еврейските съботни събрания, чели закона и пророците, то есть каноническите книги на Стария завет. Сам ап. Павел препоръчва посланията му да бъдат четени не само в църквите, за които били предназначени,също и в другите църкви. Очебийно е, че това четене е трябвало да бъде публично Колос.

По подобие на Апостолските послания, в древната Църква са чели и посланията на епископите, както, например, посланието на Св. Климент Римски до Коринтската църква, а тъй също и общите послания, писани от църква до църква, каквото е посланието на Смирненската до Филимонската църква, в което се разказва за мъченичеството на св.

През първите четири века е съществувала свобода при избирането на четения от Св. Писание и големината на избраните откъслеци. Епископът или предстоятелят посочвал какъв откъслек от Св. Писание да се чете. През четвъртия век се спазва определено правило при тоя избор; то е различно за отделните по-местни църкви. При всички древни религии имало поне едно четене от Новия завет; понякога имало и две: едното от Апостолските послания, а другото - от Деянията на св. При отслужването на Св.

Литургия са чели откъслеци и от Стария завет. И тъй, в древната Църква е съществувала обща традиция за четения от Св.

Писание; тя е била различна в отделните църкви само по числото на откъслеците, взети от Новия или Стария завет. В първата Апология на св. Юстина философа намираме указание, че в древнохристиянско време при Св. Литургия са чели места и от Ветхия и от Новия завет. В някои църкви съществувал обичай да се четат в храма, през време на богослужението, освен откъси от Св. Писание, и определенията на съборите.

Блажений Августин съобщава, че в много африкански църкви е съществувал обичай ежегодно, в дните на Великия пост, да се четат определенията на Картагенския събор. В древната Църква било строго забранено да се четат през време на богослужението апокрифни и неканонически книги. Така, например, в то правило на Лаодикийския събор се казва: "Не трябва да се четат в църква неканонически или съставени от чужди автори псалми, нито неканонически книги, но само каноническите такива от Стария и Новия завети".

До края на четвъртия век свещените книги са били написани в непрекъснато писмо scriptio continua , не били разделени на зачала, и затова четенето на библейския текст е било трудно. Поради това, и на Изток и на Запад се създала служба на четци, в латинския свят наричана лектори lektores - лектори , а в гръко-източната църква - анагности, които трябвало да се справят както с трудностите, така и с техническите изисквания на правилното четене. Лекторите-четци са се стремили да четат удължено, тържествено и мелодично.

Иоан Дамаскин и Теодор Студит разделили за Източната Църква апостолските и евангелските четива на перикопи - зачала за богослужебна употреба. Деленето на перикопи непрекъснати, без всякакви пропуски - четива, за пръв път се появило в третия век. То било направено от дякона на Александрийската църква Евталий. Отделите, на които са разделени евангелските и апостолските четива за богослужебна употреба се наричат зачала. Всяко зачало представлява нещо цяло и завършено.

Отделните евангелия имат различен брой зачала: Евангелието от Матея се разделя на зачала, от Марка на 71, от Лука на , и от Иоана на Апостолските послания имат постоянен брой от зачала.

Разпределението на зачалата не съвпада с делението на Св. Писание на глави. Четенето на зачалата при богослужението е наредено така, че в продължение на една църковна година да бъдат прочетени във всеки храм четирите евангелия и всички апостолски послания. Поучения в Църквата Православната Църква още от най-дълбока древност е въвела проповедта като необходима част на същественото богослужение.

Както за човека е мъчно, или въобще, невъзможно да усвои човешката мъдрост без помощта на школувани и опитни преподаватели, така и за християнина е твърде мъчно да стигне до пълно съвършенство без предварителното и усърдно изучаване истините на вярата и на Божия закон, преподадени от опитни наставници.

Благодатта Божия, не ще озари тайнствено онези люде, крито пренебрегват външните средства на богопознание, предлагани им постоянно от светата Христова Църква.

Поради това всеки православен християнин е имал и има задължение да се стреми към познаване истините на вярата с помощта на всички възможни естествени средства. Към числото на последните принадлежи и проповедта.

Истински проповедник в Христовата Църква е бил само този, който е познавал душите на людете и се е съобразявал с въпросите, които са ги вълнували. Абсолютната истина на Откровението, по различни пътища, се е пречупвала и е била възприемана от людете в зависимост от духовната им организация и от подготовката им. Богочовекът Иисус Христос, където и да е поучавал, винаги се е съобразявал със слушателите Си; Той проникновено е познавал човешката душа: например проповедта на планината Мат.

Светите апостоли разкривали и обяснявали словото Божие не само писмено; те преди всичко го преподавали лично, посредством жива устна проповед. Те преследвали със словото една цел, а именно - да възстановят нарушената хармония между Бога и човека, за да може последният да наследи Царството небесно.

По-късно св. За св. Василий Велики , Григорий Богослов, Иоан Златоуст и за редица прославени християни и Божии угодници словото-проповед е било творческо дихание, което пречиства и обновява сърцата на людете и ги прави способни да сияят с блясък, който никога не гасне. Първите проповедници са изяснявали преди всичко текста на Св.

Освен това те са застъпвали в своите поучения догматични, нравствени и исторически предмети. Проповедничеството в най-древната Църква е било право само на епископите. То им било завещано от Иисуса Христа и св. Апостоли, а в последствие затвърдено и от вселенските събори.

Христос изпратил св. Апостоли, а в тяхно лице и приемниците им, то есть епископите, с думите: "Идете и научете всички народи Павел с клетва завещава проповедническата дейност, като казва: "Заклевам те пред Бога и Господа нашего Иисуса Христа, Който ще съди и живи и мъртви, кога се яви Той и настъпи Царството Му: проповядвай словото, настоявай навреме и не навреме, изобличавай, запретявай, увещавай с голямо дълготърпение и поука" 2Тим.

Шестият Вселенски събор задължавал пастирите да поучават народа във всички дни, особено в неделните правило то. Иоан Златоуст казва: "Който ходи постоянно в църква и слуша проповедта, той ще знае Св. Проповедта на Изток имала голямо значение.

Преди проповедта казвали възгласа: "Вонмем" и приветствието: "Мир вам", "И со духом твоим". Свещениците, като помощници на епископите, впоследствие също добили право да се явяват на църковния амвон.

Например св. Иоан Златоуст, като презвитер на Антиохийската църква, изнасял блестящи беседи и поучения. Дяконите в древност нямали право да проповядват словото Божие. Щастливо изключение, обаче, е правел дяконът на Ефеската църква - Св. Църковният амвон първоначално бил недостъпен за миряните, но по-късно епископите облекли и тях в проповеднически права.

Така, например, Ориген поучавал александрийските оглашени, със знанието и благословението на Александрийския епископ Александър. На жените, въз основа думите на ап. Павел 1Коринт. Тертулиян потвърждава, че препоръката на св.

Павел се спазвала: "На жените, дори учени и святи, не се разрешава да говорят и поучават в църква". Проповедите в древната Църква били произнасяни или непосредствено след прочитането на Св. Евангелие или към края на Литургията, както постъпваме и днес. Едни от проповедниците изнасяли своите беседи от амвона, а други - от солея, пред царските двери.

Времена на православното богослужение Древните християни били ревностни служители на Христа. Цялото тяхно същество било изпълнено с вяра, а сърцето им - очистено от огъня на пламенната молитва. Те се събирали всеки ден за служба Богу. В първите векове на християнството всички седмични дни се считали за богослужебни.

За общественото богослужение през всички дни на седмицата свидетелстват Тертулиян , Ориген, св. Иоан Златоуст и блажений Августин. Църквата посветила седмичните дни на Спасителя Христа, ангелите, светите Божии угодници и завършила седмицата с деня за почивка, за да подчертае тайната на изкуплението, което има за свой плод неизброимите подвизи на светиите. Празнуването на възкресния ден не е ново явление в нашата Църква.

Елементите, които са определили празнуването на възкресния ден, съществували много отдавна. За да разберем основата и същността на този празник, нека се спрем накратко на произхода и празнуването на ветхозаветната събота.

Древният свят е отделял един от седмичните дни за почивка и молитва към Бога. Израилският народ, съгласно Мойсеевия закон, почитал съботата - седмия ден в седмицата. Христовата Църква почитала по същия начин деня на Христовото възкресение - първият ден от седмицата.

Как е произлязло празнуването на съботата и как са започнали людете да броят дните в седмодневни периоди? Вярно е, че числото седем се е считало за свещено от всички древни народи. Така, например, у индусите числото седем е било символ на космичната хармония.

Древните китайци делели своето царство на седем провинции. Важна роля е играло числото седем също и в култа на древните народи, които населявали най-вече Месопотамия. Някои учени считат, че вавилонците, като наблюдавали различните фази на луната, първи открили седмицата; след това тя била възприета от евреите.

Библията ни дава най-ясен отговор на въпроса за произхода на седмицата и за празнуването на седмия ден: седмицата е установена от Бога в спомен на шестдневното творение на света и Неговата почивка в седмия ден Изх. Още от Мойсеево време били установени и съботните свещени събрания в Скинията.

От времето на Иисуса Христа, вместо съботата, християните започнали да празнуват първия ден на седмицата, неделя, понеже в тоя ден Христос възкръснал от мъртвите Марк.

Писание нарича първия седмичен ден още "ден на Господа" или Ден Господен" Йоан. Варнава казва: "Ние живеем в радост деня, в който Иисус Христос възкръсна от мъртвите".

Игнатий Антиохийски нарича възкресния ден "Кириаки" - ден Господен. За празнуването на възкресния ден в древната Църква се говори и в Апостолските постановления. Наред с възкресния ден, както споменахме, за богослужебни дни древната Църква е считала и всички останали седмични дни, а именно: понеделник, вторник, сряда, четвъртък, петък и събота. Първия ден след Възкресението, или понеделника, св. Църква е посветила на безплътните сили, на светите Ангели, защото те са постоянните служители на Христа.

Ангелите са Му служили още от момента на раждането Му, били са при Него още при началото на изкупителния Му подвиг Мат. Втория ден след Възкресението - вторника, Църквата посветила на пророците, респ. Иоана Предтеча, който, след Св.

Богородица и св. Ангели, съгласно свидетелството на Бога Мат. Понеделника, значи, св. Църква посветила на Ангелите, постоянните служители на Христа, а вторника на пророците - древните служители на Христовото Царство. В третия ден след Възкресението - сряда, Христос бил предаден от Иуда на безчовечни страдания и смърт Мат.

Църква още от апостолско време с то апостолско правило посветила този ден за благоговейно възпоменание на страданието и смъртта Христови. Четвъртият ден след възкресението - четвъртъка, е посветен на св.

Апостоли и на св. Николая Мирликийски. Църквата смята пророците за древни Божи служители, а апостолите - избрани от Господа служители на Христовата нива Мат. На този ден Спасителят извършил в Сионската горница за учениците Си тайната вечеря, а след това, също пак в четвъртък, на Елеон, Той ги направил всемирни проповедници и учители на Божията истина Деян.

Николая Църквата чества на този ден, защото той с твърда вяра, която се проявява в добри дела, и неуморно, подобно на св. В петия ден след Възкресението - петък Църквата чества кръстните страдания и смъртна Иисуса Христа Йоан. След намиране в IV в. Гроб на 14 септемврий г. Църква присъединила към възпоменанието на Господните страдания и смърт и поклонението на св.

Кръст, на който Христос е бил разпнат. От тогава насам споменът за страданията Господни и този за св. Кръст са неразделно свързани. В шестия ден след Възкресението - събота Църквата спомня всички починали и всички мъченици за вярата Христова.

В древност Църквата извършвала богослужение и в някои строго определени, т. Първия час, който съответства на нашия седми утринен час, Църквата определила за богослужебен, понеже в него Иисус Христос бил заведен от първосвещеника Кайафа на съд пред Пилата. Третия час, който съответства на нашия девети предобеден час, Църквата определила за богослужебен, защото в него Св. Дух слязъл над светите апостоли и благодатно ги озарил.

Шестият час съответства на обедното време. В него е бил разпънат на кръст нашият Господ Иисус Христос. Деветият час съответства на нашите трети и четвърти час; тогава е починал Иисус Христос. Празници и пости в най-древната Църква Първият от древните празници е бил посветен на Христовото Възкресение , на това велико спасително тържество над смъртта и ада.

Евреите са имали до това време свой празник - Пасха, установен от пророк Мойсея , по Божия заповед, в спомен на освобождението им от египетското робство.

Той им напомнял първото ядене на пасхалното агне, последвано от чудесното преминаване Червеното море. В знак на тези велики събития, израилтяните всяка година на същия ден трябвало във всяко семейство да заколят и изядат по едно агне; но всичко това било само предобраз на друго, по-съвършено освобождение и на една несравнимо по-спасителна Пасха.

Християнският празник Пасха непосредствено заменил еврейската, затова и деня на Възкресението, то есть първата неделя Мат. Последното название се среща в Откровението Намира се също в Дидахи , в посланието на Варнава, в посланието на св. Игнатия до магнезийците и в първата Апология на св.

Юстина философа. Отпразнуването на Пасхата в древната Църква се подготвяло с покаяние и пост и продължавало с радост до Петдесятница. От начало подготвителният пост продължавал четиридесет часа, в спомен на часовото престояване на Христа в гроба, после - няколко дни; но твърде скоро стигнал до 40 дни за означаване четиридесетдневния пост на Христа в пустинята. На първия Никейски събор , в 5-то правило, се поменава вече за това, че Великденските дневни пости съществували повсеместно.

Първоначално на Изток, а след това и на Запад, бил въведен обичая, вероятно в началото на втория век, да се чества, малко след зимното слънцеобръщане зимния слънчев кръговрат , в първите дни на месец януари т.

Под Богоявление се разбирало празнуването на няколко събития: явяването на Христа, рождението и кръщението Му, поклонението на влъхвите и чудото в Кана Галилейска. Този празник е бил приспособен да замести чисто езически празници. Например: 1 В Египет се уреждало празненство в чест на богинята Коре; изнасяли статуята й от подземното светилище и уреждали тържествена процесия с музика, песни и факли.

Вярвало се, че тази нощ богинята ражда Еонът или вечността. Християните заменили този езически празник с честване раждането на Христа от св.

Християните заменили това събитие с освещаване водите на реката Йордан чрез кръщението на Иисуса Христа. Християните или Църквата, заменили това поверие със чудото на сватбата в Кана Галилейска. Така изникнал празникът Богоявление, като християнски заместител на тези три споменати езически празненства. По-късно обаче на Запад този празник се оформил като празник на поклонението на влъхвите, а на Изток останал да се празнува като Кръщение на Иисуса Христа.

Към края на IV век се явява и празнуването на Коледа. Този празник, за разлика от Богоявление, бил установен най-напред на Запад. В Рим празнували зимния слънчев кръговрат под името "Дните на календите" - 25 декември. По-късно, на същия ден, когато култът към слънцето се засилил, бил честван и непобедимия слънчев бог, под чието покровителство се намирала Римската империя.

Църквата, за да не позволи на неопитните християни да празнуват празника на Митра, установила на същия ден да се чества раждането на истинското Слънце на Правдата - на Христа, на 25 декември, в който ден започва и зимното слънцеобръщане.

Празнуването на Рождество Христово на 25 декември в различните църкви е узаконено на неедновременни дати. Иоан Златоуст го е въвел в Антиохия около г. Трябва да отбележим, че в древната източна Църква са придавали по-голяма тържественост на празника Богоявление, отколкото на Коледата. Освен тези празници, християните в древната Църква с особено въодушевление чествали паметта на светите мъченици. Това празнуване ставало на гробищата. На гробищата първоначално не се извършвали никакви служби.

Но скоро, поради това, че в гробищата лежали телата на мъчениците, християните започнали да се събират там, за да извършват помени, молитви и религиозни обреди. Празници и пости от IV-IX векове Най-точни сведения за честваните свещени събития и празници, посветени на Божиите угодници от интересуващата ни епоха, намираме в древните календари и в древните месецослови.

Думата календар е латинска calendarium, от гр. В древния Рим специален човек, а по-късно pontifex maximus-ът великият първосвещеник , в първия ден на месеца тържествено съобщавал за новолунието и оттук всяко първо число на месеца се именувало Календи. До наше време не са дошли много древни месецослови от Източната Църква, а от западните календари са известни Римският-Бухериански от IV в. Ангели и други. Иоан, епископ Евбейски починал г. Дух и Успение Богородично. Като извадим от това число празниците, които се появили до III в.

През този период благоговейното честване на св. Ангели е било силно подчертано в Църквата Христова. Някои християни премного почитали и в апостолско време Ангелите; ап. Павел предпазва вярващите от това увлечение Колос. Според месецословите на Източната Църква, безплътните сили били чествани на 8 ноември. В древните пък западни календари: Римски - IV в. От IV в. За Коледния пост свидетелстват в древната църква Филастрий, Амвросий Медиолански, блажени Августин и други.

Празници, установени от Българската Православна Църква Най-известни български църковни празници са следните: 1 Празникът на св. Този празник с право се счита за всенароден български празник, особено от времето на църковните борби. Климента Охридски честваме за това, защото е родил духовно българския народ. Бидейки красноречив проповедник, той обикалял градове и села и навсякъде разнасял духовната светлина на Евангелието.

Неговата памят нашата Църква чества на 25 ноемврий. Той, със св. Климента Охридски, са творците, родителите на славянобългарската народност. Борис покръстил българския народ и с това започнала нова в нашия исторически живот. Него Църквата чества на 2 май. Освен тези празници, българската Църква чества още редица просияли сред нашия народ мъже и жени. Тайнства и обреди. Православният храм е кораба на Църквата, чийто кормчия е сам Христос. Той е свещеното място на особеното Божие присъствие. Наистина всеки човек може да се моли навсякъде, но въпреки това още от най-древни времена, както езичниците, така и християните, са определяли места, където се събирали, за да дадат израз на своята благоговейна почит към Бога.

Първоначално християнското богослужение се извършвало в частни къщи, поставени на разположение на верующите. Това приспособяване на частните къщи в култови е траело само през първите три века. По време на гоненията, обаче, християните се събирали за обща молитва на гробищата. На Изток и в Африка повечето от християнските гробища били построени на открито, докато на Запад, обикновено, се строяли под земята и се именували катакомби.

Термин транквилизаторы происходит от латинского tranquillium - спокойствие, покой. Психотропное действие транквилизаторов в основном связывают с их влиянием на либическую систему мозга. В частности, транквилизаторы снижают спонтанную активность нейронов гиппокампа.

Вместе с тем, они оказывают угнетающее влияние на гипоталамус и активирующую ретикулярную формацию ствола мозга. Действуя таким образом, транквилизаторы способны уменьшать состояние внутреннего напряжения, тревоги, боязни, страха. Дело в том, что латинский термин anxius- или английский "anxious" переводится как "тревожный, полный боязни, страха", а греческий lysis - растворение.

Поэтому в литературе термин анксиолитики используется как синоним понятию транквилизаторы, то есть средства, способные уменьшать состояние внутреннего напряжения. В связи с тем, что данные средства в основном используются для лечения больных с неврозами, они имеют третье свое основное название, а именно, антиневротические средства. Таким образом, мы имеем три равноценных термина: транквилизаторы, анксиолитики, антиневротические средства, которые можем употреблять как синонимы.

Еще можно встретить в литературе синонимы: малые транквилизаторы, психоседативне средства, атарактики. Из применяемых в медицинской практике транквилизаторов наибольшее распространение получили производные бензодиазепина, так как они имеют широкий спектр лечебных эффектов и относительно безопасны. Препараты этой же группы : хлозепид элениум , феназепам, нозепам, мезапам рудотель.

При стимуляции бензодиазепиновых рецепторов наблюдается активация ГАМК-рецепторов. Поэтому взаимодействие бензодиазепинов с одноименными рецепторами проявляется в виде ГАМК-миметического эффекта. Все бензодиазепины, устраняющие чувство эмоционального напряжения, обладают сходными свойствами, но разнятся по фармакокинетике.

Чаще других препаратов используется диазепам или сибазон. Они снижают агресссивность и вызывают состояние успокоения. При этом они устраняют как ситуационные связанные с каким-либо событием, конкретным действием , так и неситуационные реакции. Кроме того, обладают выраженным седативным действием. Данный эффект реализуется, в основном, за счет центрального действия, но они вызывают и угнетение спинальных полисинаптических рефлексов.

Считают, что противосудорожная и миорелаксирующая активность транквилизаторов связана с ГАМК-ергическим действием. Бензодиазепины снижают АД, снижают частоту дыхания, стимулируют аппетит. Поэтому их нельзя назначать водителям транспорта, операторам, летчикам, учащимся. Привыкание и развитие зависимости является поводом к злоупотреблению транквилизаторами.

Это и является самым главным их недостатком и большой бедой. Они действуют слабее по своему транквилизирующему эффекту, но главное, в меньшей мере вызывают побочные эффекты. Оказывают седативное, противосудорожное, миорелаксантное действие.

Используют для лечения больных с неврозами, алкоголизмом. Поэтому рассматриваются как "дневные" транквилизаторы, меньше нарушающий работоспособность в течение дня табл. По продолжительности действия стоит на 1 месте среди указанных выше бензодиазепинов, по действию близок даже к нейролептикам.

Назначается при очень тяжелых неврозах, что приближает его к нейролептикам. Показан при неврозоподобных, психопатических и психопатоиодобных состояниях, сопровождающихся тревогой, страхом, эмоциональной лабильностью. Показан при навязчивости, фобиях, ипохондрических синдромах. Используют для купирования алкогольной абстиненции. Уступает транквилизатору феназепаму. Оказывает седативный, миорелаксирующий и противосудорожный эффект. Усиливает угнетающий эффект средств для наркоза, снотворных, спирта этилового, наркотических анальгетиков.

Хорошо всасывается из ЖКТ. Угнетает быстроволновый сон, вызывает сильное последействие, токсичен, угнетает дыхательный центр, нарушает координацию. Влияет на кровь, вызывает аллергию. Синонимы: большие транквилизаторы, нейроплегики. Это средства для лечения больных с психозами. ПСИХОЗ - состояние, характеризующееся извращением реальности то есть бредом, галлюцинациями, агрессивностью, враждебностью, аффективными расстройствами.

В целом это укладывается в понятие продуктивной симптоматики. Например при землетрясении в Армении - массовые психозы. В основе психозов большое значение имеет резкое повышение симпатического тонуса в ЦНС, то есть избыток катехоламинов норадреналина, допамина или дофамина.

Открытие и внедрение в практику в середине века активных психотропных средств группы нейролептиков является одним из наиболее крупных достижений медицины. Это принципиально изменило стратегию и тактику лечения многих психических заболеваний.

До появления этих препаратов лечение больных с психозами было очень ограничено электрошок или инсулиновая кома. Кроме того, нейролептики в настоящее время используются не только в психиатрии, но и пограничных областях медицины - неврологии, терапии, анестезиологии, хирургии. Внедрение этих средств способствуовало развитию фундаментальных исследований в области психофармакологии, физиологии, биохимии, патофизиологии с целью познания механизмов различных проявлений психических нарушений.

Считают, что антипсихотический эффект нейролептиков обусловлен угнетением дофаминовых рецепторов Д-рецепторов лимбической системы гиппокамп, поясничная извилина, гипоталамус. Блокирующее влияние на дофаминовые рецепторы проявляется антагонизмом с дофамином и дофаминомиметиками апоморфин, фенамин как по поведенченским реакциям, так и на уровне отдельных нейронов.

Уроки русского Синонимы

Шахта закрылась сверху: больше не было опасности, что кто-нибудь случайно свалится в. Возможно, зрение синоним жизни каменный блок каким-то образом материализовался на смену тому, который поддерживал теперь Элвина и Хедрона.

Впрочем, более вероятным казалось другое: первичный блок все еще оставался вделанным в Гробницу; тот же, на котором они стояли, существовал только бесконечно малую долю секунды, постоянно зрение синоним жизни все глубже и глубже под землей и создавая иллюзию непрерывного Пока стены безмолвно проплывали мимо, Элвин и Хедрон молчали.

Похожие статьи:

Вести недели: "Почему люди стремительно теряют зрение после 40 лет? Кто планирует спасать людей от полной слепоты?

Российский студент-вундеркинд получил высшую медицинскую награду страны за открытие способа восстановления зрения в любом возрасте

Материал опубликован: 2019 года

Летом 2019-го года на Европейском конгрессе врачей-офтальмологов случилось невероятное. Весь зал 10 минут стоя аплодировал человеку, находившемуся у трибуны. Им был Павел Мельник — Российский студент. Именно он предложил использовать уникальную формулу, позволяющую вылечить заболевания зрения в любом возрасте и предотвратить полную слепоту.

Мельник предложил отличную идею, а ее реализацией занялись научные структуры России. Специалисты из московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и масса других специалистов занимались разработкой средства. Средство уже создано и показывает отличные результаты.

Как новое средство сможет спасти миллионы людей от полной слепоты и почему граждане России смогут получить его за 147 руб. — в нашем сегодняшнем материале.

Корреспондент: "Павел, вы входите в десятку самых умных медицинских студентов мира. Почему вы решили заняться именно проблематикой снижения зрения?"

Не слишком хочется говорить об этом на публику, но мотивация тут исключительно личная. Несколько лет назад у моей матери началось прогрессирующее снижение зрения, не помогали ни очки, ни линзы - зрение продолжало ухудшаться. Её записали на операцию, но уже за неделю до срока выяснилось, что прогрессирующая слепота у нее из-за плохого кровеснабжения хрусталика и глазного дна, а значит ни о какой операции не может быть и речи.

От подобного заболевания, в свое время, полностью ослепла моя бабушка. Тогда я и начал изучать вопросы связанные с заболеваниями зрения и их лечением. Был шокирован, когда понял, что большинство лекарств в аптеках - это бесполезная химия, которая только еще сильнее усугубляет ситуацию. А мама ведь принимала их считай каждый день.

Последние три года я полностью погрузился в эту тему. Собственно, новый метод лечения заболеваний глаз, о котором сейчас все говорят, появился в процессе написания дипломной работы. Я понимал, что придумал что-то новое. Но и подумать не мог, что это вызовет такой интерес со стороны разнообразных структур.

Со стороны каких именно структур?

Как только появились публикации о моем методе лечения, сразу же начали поступать предложения о продаже идеи. Первым обратились какие-то французы, предложив 120 тысяч евро. Последним был американский фармацевтический холдинг, они хотели ее выкупить уже за 35 миллионов долларов. Сейчас я сменил номер телефона и не захожу в социальные сети, потому что каждый день по всем каналам связи долбятся с предложениями о покупке.

Но, насколько я знаю, вы не продали формулу?

Да. Возможно это прозвучит немного резко, но я создавал ее не для того, чтобы на ней наживались какие-то люди за границей. Ведь что будет, если я продам формулу за границу? Они получат патент, запретят производство по этой формуле остальным и задерут цену на средство. Я может и молодой, но не идиот. При таком раскладе россияне просто не смогут лечиться. Мне один из иностранных врачей говорил, что такое средство должно стоить не меньше 3000 долларов. Это ни в какие ворота ведь. Кто его в России сможет купить за три тысячи долларов?

Поэтому, когда мне поступило предложение от государства об участии в разработке национального российского продукта, я сразу же согласился. Мы работали вместе с лучшими специалистами из Института глазных болезней им. Гельмгольца. Это было потрясающе. Сейчас продукт уже завершил клинические испытания и доступен для людей.

Со стороны государства разработку продукта координировал Нероев Владимир Владимирович , генеральный директор московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и главный внештатный окулист Министерства здравоохранения РФ. Мы попросили его рассказать о новом средстве и о планах на него.

Корреспондент: "В чем заключается суть идеи Павла Мельника? Она на самом деле помогает вернуть зрение в любом возрасте?"

Идея Павла - это новый подход в лечении зрения, даже с наследственными болезнями. Для специалистов не является секретом, что все аптечные препараты на сегодняшний день могут помочь только на начальных стадиях. Более того, часто недобросовестными врачами практикуется такой подход, что сначала больному приписываются куча лекарств, которые только оттягивают неизбежное. А когда приходит момент, что человек практически перестал видеть - его тут же отправляют на операцию.

Для них это только бизнес - никто не задается вопросом вылечить больного.

Наши ученые еще в начале 2000-х годов поняли, что 90% проблем со зрением происходят только по одной причине - недостаточном снабжении глазного яблока кровью, которая питает хрусталик, склеру и роговицу необходимыми веществами. И если устранить эту первопричину, то можно практически полностью отказаться от дорогостоящих операций.

Идея Павла помогает отрегулировать правильное кровеснабжение всего зрительного аппарата человека. Это позволяет полностью устранить риск потери зрения на начальной стадии болезни. Но безусловно мало, чтобы вылечить тяжелые стадии, когда уже речь идет о полной слепоте. Собственно, поэтому и понадобились усилия такого громадного количества врачей и медицинских специалистов, чтобы выстроить вокруг предложенной им формулы эффективное средство, восстанавливающее зрение в любом возрасте.

Корреспондент: "Но ведь считается, что восстановить зрение безоперационным способом невозможно, тем более после 40 лет?"

Это все глупости. Ну и желание фармацевтических кампаний заработать. Уже давно доказано, что любая система организма умеет самовостанавливаться, нужно только ей помочь - снять воспалительные процессы, усилить кровеснабжение и ускорить вывод отмерших клеток и токсинов.

Корреспондент: "А как же лечили зрение раньше? Для этого ведь существует масса лекарств в аптеках."

В том-то и дело, что масса. Но они все основаны на принципе, описанном в самом начале интервью. Препараты только снимают симптоматику - вот и всё на что они способны. Человеку на короткий промежуток времени становится лучше. Но в целом, они скорее негативно влияют на зрение, чем лечат. Тут Павел был абсолютно прав. Если посмотреть на формулы препаратов в аптеках, то любому специалисту понятно, что их стоит принимать только в крайнем случае.

Корреспондент: "В чем отличие от них вашего продукта? Он получается полностью помогает восстановить зрение?"

Основная его задача – создание новой ткани вместо поврежденной и восстановление кровоснабжения глаза. Даже одного применения достаточно, чтобы активизировать более 930 000 клеток, которые непосредственно участвуют в процессе восстановления зрения. И так раз за разом. В этом и заключается ключевой принцип лечения.

При всем этом, мы, как и Павел, подошли к вопросу совсем нетривиально. Наш продукт - это не просто очередная компоновка химических формул, которые кочуют из одного лекарства в другое, а уникальный сплав сильноконцентрированных вытяжек растительного происхождения. Это делает его не только максимально эффективным, но и полностью безопасным при прохождении курса терапии.

Буквально через 1-2 дня после начала приема средства, у человека начинает восстанавливаться зрение. Изображение становится чётким, улучшается фокусировка, снимается покраснение и жжение. Далее происходит восстановление клеток и зрение возвращается даже в самых запущеных случаях. Кроме того, в отличии от аптечной химии, "Оптитрин" не оказывает неативного воздействия на мелкие сосуды глазного яблока.

Корреспондент: "Но ваш продукт ведь тоже будет в аптеках? Сколько он кстати будет стоить?"

Вы ведь в курсе, что как только стало понятно, что у нас действительно получается что-то стоящее, фармацевты атаковали нас по всем фронтам. Они и Павлу изначально предлагали продать его формулу. Совсем не для того, чтобы выпускать его у себя. Наоборот, чтобы не дать запустить средство в производство. Лечение зрения в наше время, это самая большая в мире ниша фармацевтического рынка. Только в США продается лекарств на миллиарды долларов. Наш продукт может кардинально изменить ситуацию на рынке. Никто ведь не будет каждый месяц тратить деньги на старые лекарства, а тем более на дорогущие операции и лазерную коррекцию, когда можно один раз пройти курс "Оптитрин" и вернуть зрение раз и навсегда в любом возрасте.

Аптечные сети - это партнеры фармацевтических компаний, работающие с ними в тесной связке. И естественно зависящие от продаж препаратов. Так что о нас с нашим продуктом там даже слышать не хотят. Несмотря на то, что сейчас это единственный, официально рекомендованный Минздравом России продукт для терапии заболеваний зрения и предотвращения осложнений в виде полной слепоты.

Корреспондент: "Так, а если средства нет в аптеках, то как его достать?"

Мы решили, что если обычные аптеки не хотят о нас даже слышать, то мы обойдемся совсем без них. И наладили прямое распространение "Оптитрин". Без промежуточного звена в виде коммерческой аптеки. Мы обсуждали несколько вариантов и остановились на самом эффективном. Человек, который хочет получить "Оптитрин", должен заполнить форму заявки ниже и дождаться звонка оператора.

Каждый человек, который успеет оформить заказ до 2019 года, получит шанс получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб.. Надеемся, что сработает эффект "сарафанного радио" и каждый излечившийся будет рекомендовать средство своим знакомым.

Корреспондент: "А сколько средство будет стоить для всех остальных?"

Себестоимость производства средства составляет около 10 000 рублей за упаковку. Сейчас нам удалось договориться с руководством Минздрава о том, что они будут компенсировать почти всю стоимость для конечного покупателя. Более 90%. К счастью наверху понимают важность того, чтобы такое средство было доступно всему населению страны, а не только отдельным людям. Взамен мы обязались не продавать формулу средства за рубеж и не отправлять на экспорт, продавая его только внутри России.

Обновлено 2019 года: запасы Оптитрина по акции остались только в регионе, поэтому производитель принял решение завершить акцию 2019 года (включительно).

Каждый, кто оформит заказ до 2019 года, может получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб..


4790 руб.
147 руб.*

*при заказе курса

ПОЛУЧИТЬ "ОПТИТРИН" ЗА 147 руб.


Комментарии: 1439
Александр Нестеров
(г. Пенза)
6 часов назад

Я уже получил по программе это средство. Пользуюсь пятый день, вижу намного лучше, в глазах не расплывается. Сегодня впервые за 15 лет весь день проходил без очков! Как же хорошо видеть всё нормально!

Олег Жукин
(не указан)
11 часов назад

Заказал для своей матери после прочтения этой статьи. За 1,5 недели зрение выправилось с -3.5 до -2.5. Сейчас продолжает пользоваться. Очень хорошее средство.

Нина Пирогова
(г. Курск)
16 часов назад

Как хорошо, что у нас такие умные детки растут! Здоровья ему и удачи!

Кристина Мыльникова
(г. Иркутск)
1 день назад

Я читала в каком-то медицинском журнале об этом средстве. Экспертная статья по моему была какого-то известного врача...

Анастасия Виноградова
(г. Рязань)
1 день назад

Получила для себя 10 дней назад, через месяц у меня назначена была операция. Никогда бы не подумала, что правда можно помочь. У меня была глаукома - вчера на прием к окулисту ходила - он развел руками, зрение восстановилось. Спрашивал чем лечилась, говорил что не слышал о таком средстве, иначе прописал бы мне его сразу а не направлял на операцию (ага, так я ему и поверила)! Заказать-то решила, потому что боялась стать слепой после операции.

Люба Колесникова
(г. Ижевск)
1 день назад

Заказывала матери и отцу. Оба проходят курс и обоим становится лучше с каждым днем. Дома уже обходятся без очков, что громадный прогресс.

Наталья Прыдникова
(г. Киров)
1 день назад

Успела! Завтра должны привезти мне его уже

Полина Лисина
(г. Ростов)
1 день назад

Приятно, что действует акция. Надеюсь, попадаю в первую партию.

Елена Моргунова
(не указан)
2 дня назад

В клиниках творится хаос и ужас. Давно туда уже не хожу, все равно бесполезно. В частных обдирают, как липку, без вариантов просто. Очень благодарна, что мы теперь можем получить Оптитрин за 147 руб..

Марина Филипова
(не указан)
2 дня назад

Читала отзывы и поняла, что надо брать) Пойду оформлять заказ.

Нина Каримова
(г. Иркутск)
2 дня назад

Хорошо, что государство разработало, а не кто-то из частников. С нас бы тогда в три шкуры содрали за это средство.

Юлия Игнатьева
(г. Москва)
3 дня назад

Это чудо какое-то. Была катаракта еще неделю назад, сейчас все отступило, зрение полностью еще не вернулось, но я и не закончила курс еще.