Зрение щуки спектр школа

Цветное зрение у рыб - трихроматическое, как и у человека. Правильнее было бы сказать, что цветовой спектр, различаемый рыбами, Хищные рыбы (таймень, щука), ориентирующиеся на свою добычу при помощи Школы · ВУЗы, Колледжи · Дополнительное образование. Да и в школе немного биологию учил:dt. Не знаю как щука, но где то читал о зрении окуня и судака, так вот судак цвета не "Вода избирательно пропускает голубую часть спектра и задерживает красную. Среди научных школ, работающих в рамках данного направления, можно Анализ данных русских диалектных словарей выявляет широкий спектр Водяного представляют в виде огромной щуки с телячьими глазами (Гура​.
Светочувствительность присуща всему живому. Она проявляется у бактерий и простейших, достигая совершенства в зрении человека. Имеется структурное сходство наружного сегмента фоторецептора, как сложного мембранного образования, с хлоропластами или митохондрией. Свет— изменение электромагнитного состояния среды. Поглощенный молекулой зрительного пигмента, он запускает в зрение щуки спектр школа клетке неизвестную еще цепь фотоэнзимохимических процессов, которая приводит в конечном счете к возникновению и передаче сигнала следующему нейрону сетчатки. А зрение щуки спектр школа знаем, что сетчатка имеет три нейрона: 1 палочки и колбочки, 2 биполярные и 3 ганглиозные клетки. В сетчатке млн.

Влияние цвета спиннинговых приманок на уловистость-рыба,расцветка Поделитесь с другими, если Вам понравилось Влияние цвета спиннинговых приманок на уловистость Мы знаем рабочие модели спиннинговых приманок, вид, тип, специализацию и другие особенности их огромного разнообразия. Но что мы знаем о цвете? Как мы его выбираем? Стоит ли вообще на нем зацикливаться? Выбор приманки начинается с прилавка магазина, где мы в конце концов берем самые натуральные расцветки. Это общая ошибка начинающих приводит лишь к замкнутому кругу. С одной стороны эту позицию рыболова легко понять, он стремится выбрать ту, которая обладает поразительным сходством.

зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа

Смачна рибка

зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа

Культура Новый курс Щукинского театрального училища, который набрали в этом году в Баку, стал поистине открытием как для самих новичков, так и для российских студентов и преподавателей.

Чем поделились друг с другом русские и азербайджанцы и почему гости почувствовали себя своими вдали от Родины, обитатели сеектр "Щуки" рассказали руководителю Московского международного центра мультикультурализма Наталии Шуола и журналистам межпарламентской группы дружбы Россия-Азербайджан под руководством Дмитрия Савельева. Здесь прекрасно понимают, что именно разница между культурами, менталитетом и темпераментом народов взаимообогащает людей, дает вдохновение для творчества.

Азербайджанский курс учится вместе с российскими студентами по вахтанговской школе. Особенность этого обучения в том, что со слушателями работает вся кафедра актерского мастерства, представляется весь широкий спектр мнений мастеров. Адаптировались к новой среде иностранные студенты школ. За исключением погодных условий Россия им очень зрение щуки спектр школа родную страну.

По словам ребят, давнюю связь народов и наше общее прошлое в Азербайджане не забыли. Мы связаны культурными нитями очень крепко, например, развитие театрального шкооа Азербайджана базируется на русском театре, зрение щуки спектр школа традициях таких мэтров как Станиславский, Мейерхольд, Вахтангов.

Студентка Фидан Мамедова рассказывает, что еще в бакинской школе прекрасно выучила русский язык, поэтому псектр языкового барьера сейчас не ощущает. Фидан отмечает, что в произведениях восточных и российских авторов щуеи свои отличительные черты. Азербайджанская здесь полна красоты и любви, а русская классика очень психологична. Впитывая русскую культуру с детства, азербайджанские студенты спекто испытали какого-то шока, приехав в Россию.

Напротив, Москва очень напомнила им Баку. Столица Азербайджана — тоже город многонациональный. Мы с детства все это видим. Для нас нормально двуязычие. И когда ты приезжаешь сюда — тебе это все родное. Говорят, что из-за северного климата большинство россиян — люди сдержанные, а жители Кавказа наоборот, горячие в плане темперамента. Однако южных гостей русские зрение щуки спектр школа и преподаватели встретили очень тепло.

Самое главное, по словам девушки, что общение друг с другом идет на уровне человеческом, эмоциональном. Для русских студентов азербайджанский курс — это очень интересная возможность изучить другую культуру. Москвичка Зрение щуки спектр школа Августинова полагает, что совместная учеба с азербайджанскими студентами заставляет под новым ракурсом смотреть на мир и открывает новые горизонты: "Общение с ребятами из Азербайджана, знакомство с их прекрасной солнечной культурой по-настоящему расширяет сознание".

зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа

Правильно, Димыч, Игра - независимо от зренние Shulz Я так понял - оранжевый цвет не рабочий? Говорили балакали:br::bj::bj::bj::bj::an::be: Место, где рыба не пуганая человеком, и никогда зрение щуки спектр школа видела что то, что отличается от ее каждодневного рациона. Очень часто в селах есть пруды в которых местное население ловит карася но никогда не ловят там щуку, многие не догадываются, что она там есть хоть и не крупная.

Ударите може да са поредки, но пък теглото на любителите на пикантния специалитет е внушително. След захранването стръвта се пуска близо до дъното, а когато видим, че работата е тръгнала здраво, може да вържем и втора кука, защото при кротушките улавянето на чифтове не е никаква рядкост. За счет паралича мышц нарушается координация движений, походка ребенка становится неуверенной и шаткой. Например, те рыбы, что держатся мелководья и у поверхности, наряду с хищниками различают цвета лучше сородичей. За счет разворотов разрисованные бока тоже создают общий фон приманки.

зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа
зрение щуки спектр школа

Вторая зона находится снизу рис. Видеть под собой щука не может. Мешает строение черепа. Да и шея не гнется. Третья зона расположена сверху рис. Она начинается перед верхней челюстью и идет сверху вдоль всего позвоночника узкой полоской.

Первая зона видимости рис. Щука может видеть объекты справа и слева от себя, но не может определить, на каком расстоянии они находятся. Судя по поведению щуки перед атакой, именно этот сектор предоставляет хищнице наибольшее количество необходимой информации об окружающей действительности. Вторая зона видимости рис.

В этом секторе щука имеет бинокулярное стереоскопическое зрение, как у всех позвоночных, что дает ей возможность с достаточной для атаки точностью определить расстояние до жертвы и направление атаки. А у щуки массой более 10 кг голова составляет чуть ли не треть длины тела или даже более.

Эти цифры, конечно, не абсолютны, поскольку масса рыбы и пропорции ее тела зависят не только от возраста, но и от условий существования, в частности от кормовой базы в водоеме и других показателей.

Но общая тенденция очевидна. Было бы логичным предположить, что вместе с формой головы изменяются и параметры слепых зон и зон видимости, а следовательно, возникают и пороговые изменения в моделях поведения и алгоритмах атак.

Кроме того, мелкие щуки в силу своих физиологических возрастных особенностей и жизненного опыта могут себе позволить гоняться за едой, в то время как крупные приспособлены только для коротких, точных бросков и ориентированы на добычу размером чуть ли не вполовину себя. Экономия во всем. Ни одного лишнего движения. Ни одной лишней истраченной калории при максимальной отдаче. Если бы я был художником-мультипликатором, то смог бы это даже изобразить, поскольку сам вижу это совершенно отчетливо, но чего нет, того нет.

Постараюсь тем не менее описать это действо словами, а вы попытайтесь представить. Первый вариант. Щука стоит в засаде в этой статье я не рассматриваю варианты нахождения щуки вполводы и прочие, хотя и так бывает и не видит ничего, кроме относительно неподвижного окружающего ее фона.

На реках выраженное направленное течение условно отсутствует только в изгибах рельефа и в придонном слое. Там она и стоит. И тут из темноты прямо ей в рот плывет красноперка. Какая реакция? Отчего так?

А от того, что кроме лба красноперки щуке ничего не видно, а сам лоб имеет мимикрическую окраску. Это первая причина. Вторая, и более важная, причина в том, что щука не может определить скорость перемещения объекта, который движется прямо на нее. Соответственно, у нее нет возможности рассчитать траекторию атаки.

Атаки не следует. Как видите, все просто. Второй вариант. Сбоку спереди или сзади, сзади даже несколько удобнее в зоне видимости, вдоль щуки или под небольшим углом к ней плывет рыбка. Сбоку рыбку видно не в пример лучше, чем анфас или с хвоста. Чешуйки переливаются в приглушенном свете солнышка — красота!

Счастливая рыбка плывет себе, знаете ли… С помощью бокового зрения щука определяет скорость рыбки и направление возможной атаки. Для полной ясности ей не хватает только четкой оценки дистанции до рыбки. Кълването на платиката на тежко е особено и се отличава от каракудското с по-продължителното тресене на шпионката, макар и да прилича на него.

Кълване и момент на засичане Монтаж с повдигане на долна сачма Фалшиво кълване на платика Платиката е толкова недоверчива риба, че е почти изключено да вземе стръвта, ако тя не е легнала на самото дъно.

Това може да ни се случи само при положение че ловим над обрасло с водна растителност дъно. Така че преди всичко се налага да уточним прецизно дълбочината, особено ако сме уцелили търсения участък с леко стъпало в пластовете. След като приключим с балансирането на плувката и сме сигурни, че първата сачма от утежнението ни е на дъното, можем да притеглим леко към себе си, за да почувстваме прагчето.

Плувката ни се показва повече на повърхността и поляга върху водата. Следва повеждане, най-често странично, и потопяването. Ако сме с 14 малка кука, засичаме малко след полягането на плувката. При платиката обаче често можем да се сблъскаме и с т. Това е коварно поклащане на плувката и дори нейното лягане за момент, което се дължи на това, че някоя от гърбавите риби е опънала за миг линията с високото си тяло.

Ето защо все пак някои колеги предпочитат да изчакват със засичането. В случай, че стръвта ни е по-обемиста, например грозд бели или торни червеи, изчакваме повличането и засичаме тогава. Предварително трябва да следим за потопяването на влакното от линията, особено на поголяма дистанция. На тежко хич не е лесно да се определи моментът на засичането. Движението на шпионката става на ситни тласъци със паузи и разтрисане. При поизразено движение нагоре си избираме момент и засичаме.

Рискът е голям, но платиките рядко опъват както трябва, за да залепят шпионката, пък и често изплюват стръвта и се отказват. Засичане Устните на тази предпазлива и плашлива риба са крехки, но все пак твърди.

Поради голямата дълбочина на поднасяне на стръвта това ни налага рязко и по-дълго движение с пръта при засичането, за да забием куката сигурно. Тук вече дължината на пръта отново ни идва на помощ, защото дългият телескоп дава значително предимство.

Усетим ли рибата, главно с върха на пръта изпъваме линията, като особено в началото платиката често силно се съпротивлява. Тръгне ли веднъж нагоре, почти сме спечелили битката. Вадене След засичането обикновено имаме кратък период на забиване към дъното. Платиката има чувствителна към болката уста и тази яростна съпротива е по-скоро реакция на болката от първоначалното убождане.

Изкараме ли я на повърхността, тя обикновено се предава и ляга странично върху водата. Все пак при тънката линия и финия повод е най-добре да си послужим с кепче. Така и шумът от евентуалната крайбрежна борба се свежда до минимум. Това е особено важно, защото платиките са плашливи и лесно можем сами да си развалим излета с някое по-шумно вадене. Заключение Риболовът на платика е голямо предизвикателство за изкуството на въдичаря.

Мнителността на тази риба, която понякога нарочно играе по повърхността на водата, като показва дори гръбната си перка, за да ни дразни, е пословична. Такъмите искат тънък и фин монтаж на всичките си елементи.

Захранки, подхранки и изобщо всичко около нейното гонене ни съсипва от амбиция. Но ако тръгне да дава, става велик риболов на леко. Без бързане, с концентрация и в нужната тишина. Рибите често са над те грама, а закачането на всяко по-баято парче вече е голяма наслада. Най-хубавото на този риболов е, че ако ги набараме и не уплашим стадото, вадим често наистина сериозни риби. Кулинарни качества Месото на тази ленива риба е бяло и нежно.

Това налага по-внимателно и дълго измиване на улова. По-дребната е добра за класическо пържене. Средните риби — до кило, се разцепват по дължина покрай гръбнака и след това се режат на парчета. От едра платика може да се очаква и добро пасване в тава на фурна за плакия. Изненадващо е, но месото на тази дънна риба много по-рядко има тинен привкус, отколкото при други видове. Бяло ароматно вино, изглежда, върви най-добре на задушевния, изпълнен с редица тактически подробности разказ за победата срещу коварната предпазлива водна твар, която с вещина и чалъм сме успели да надхитрим.

Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг. Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра.

Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15—20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сивозелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен.

Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят. Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка — оранжево-червена с потъмняване на върха.

С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна. Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част.

Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия — реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея. Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно.

Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли. Стръв, захранка и подхранка Независимо от нашествието на костура из нашите водоеми бабушката все още се среща в добри количества в повечето от подходящите за нея места. Често тя е първата риба, улавяна от новаците в риболова.

Причината е, че особено по-малките често се държат близо до брега. Бабушката е типична стадна риба — обади ли се една, значи наоколо има и други. Все пак изборът на място си има особености. Първата е в наличието на дълбочина, близостта на шавари, пояси от водорасли и предимно пясъчно, глинесто или дъно със ситен чакъл.

Захранването е задължително. Най-често се хвърлят пет-шест големи топки омачкан хляб с разкиснато кюспе или шрот, които може да бъдат замесени и с глина. Готовите специални пакетирани захранки са изключително въздействащи върху бабушката.

Може би от всичките наши риби тя най-бързо се отзовава на присъствието им във водата. Подхранката на избраното място се прави с чести подавания на малки порции. По принцип те вече могат да съдържат и използваната стръв.

Ако дъното не е затревено, въздействието им си проличава бързо. Подхранката може да 16 включва кускус, варено жито, топчета качамак и бял или торен червей. Обикновено в началото се събират по-дребни бабушки, но с постоянство и след известно време започват да идват и по-големите, които са значително по-предпазливи. Риболовът на плувка си остава най-предпочитаният начин за гоненето на бабушка. Среден лек телескоп ни върши идеална работа. Той може да е без водачи, но в такъв случай е нужна по-голяма дължина — около 5—6 метра.

Телескопът с макара и водачи може и да е значително по-къс, особено ако ще работим с подвижна плувка. Плувките избираме според дистанцията на замятане. По-удобният вариант е подвижната плувка със закрепване в долната част. При по-силен вятър обаче плувката е по-стабилна с двойно закрепване — долу и в средата. Основното влакно на линията е 0,14, като поводът задължително слиза до 0,10 и 0, При избора на куките нещата се усложняват в зависимост от стръвта, която ще използваме.

Утежняването се прави със сачми, най-голямата от които се слага откъм плувката, която най-добре изцяло да потъва във водата, оставяйки навън малка част от антената. Възможен е и монтаж на леко без всякаква тежест. Това е предимно вариант за летните топли дни, когато се лови на насекоми — малки скакалци, ручейник или кастери. Бабушките се ловят добре и на тежко. Тук не е нужно кой знае каква дистанция на замятане. Обикновен прът или дънен телескоп са достатъчни.

Основното влакно е подебело — 0,18 — 0, Поводът обаче отново е тънък — 0, Най-често използваният монтаж е на чепаре с хранилка спирала.

Тя се пълни с мачкан хляб, омесен с кюспе или зърна кускус. Например през лятото, когато рибата се е качила в по-горните пластове, близо до повърхността, е възможен монтаж без тежест. Стръвта в такива случаи е насекоми — скакалче, какавида от бял червей или ручейник.

Целта е стръвта, утежнена само от куката, да пада плавно и бавно надолу. Това обикновено е достатъчно, за да провокира интереса на иначе вялата бабушка и тя да последва и налапа стръвта. Този монтаж върши работа с допълнителна малка сачма и в течащи води, като линията се пуска по течението.

От време на време плувката се задържа с върха на пръта и това предизвиква кратко отлепяне на стръвта от дъното. Това също дразни бабушката и обикновено следва атака. В летни условия, когато рибите са близо до повърхността, е възможно да бъдат ловени и на изкуствена муха с шнур, почесто с мокра потъваща муха.

Добри резултати при по-едрите бабушки дава и монтажът за лежаща на дъното стръв. Характерно за него е значителното отстояние на основното утежняване от куката — 60—70 см.

Така в прозрачни води и чисти дъна рибата вижда само стръвта, без наблизо да има нещо подозрително и тревожно. Това притъпява нейната бдителност и тя по-решително взема стръвта. Като при повечето риби дребосъците сякаш са по-припряни и бързи.

И обратното — големите бабушки действат без бързане и с повече плавност. Типичният начин е плувката да трепне няколко пъти и сред това да тръгне встрани, полягайки с все по-изразено потъване. Потъването обаче може и да е право надолу, особено ако ловим в средните водни пластове. Засича се при устойчивото повличане и водене. Изобщо може да се каже, че бабушките са по-трудни за изтърпяване в началото на кълването, когато многократно почукват, без да направят следващия си важен ход.

Ако обаче това не продължи дълго и има потъване с повличане, се засича спокойно. Засича се при движението на шпионката нагоре, но трябва да сме до пръта още от първите почуквания, за да реагираме навреме. Големите бабушки често се самозасичат, като впоследствие отпускат влакното подобно на каракудите. Това е сигурен знак леко да навием, да засечем в движение и да вадим рибата. Вадене Бабушката не може да бъде причислена към рибите, които оказват силен отпор след засичането.

При дребните не бива изобщо да се церемоним. Тях ги вадим с почти слято движение след засичането. Големите обаче изискват по-голямо внимание, и то не толкова заради съпротивата им, колкото поради финия повод и сравнително малките куки. Устата им не е от най-крехките и ако има откачане, то най-често става непосредствено след засичането. При по-голямо изчакване с повличане и потъване на плувката бабушките нагълтват навътре и поводите за безпокойство са по-малко.

Обикновено рибите се предават бързо и лесно и ги извличаме при полегат бряг. Кепче е нужно само при наличие на височина, над която не е безопасно да провесваме по-едрите парчета. Бабушката, като стръв Малките бабушки — до 5—6 см, са любима храна на костура. На по-големи — 10—12 сантиметра, вече може да заметнем за бяла риба, а над тези размери — за щука или сом.

Поради по-широкото си тяло бабушките живеят по-дълго на куката и освен това понасят по-добре дълбочината от уклея. Изобщо бабушката е предпочитана и широко използвана у нас стръв.

Най-често тя се закача под гръбната перка или странично в дебелата част на опашката. Възможен е и монтаж на система от две тройки, особено при гонене на щука. За стръв се ловят по-лесно от уклейчетата и влизат по-смело в рачилото. Примамката е малко омесен хляб с кюспе. Поставена в кофа или бидонче, бабушката понася по-дълго пътуване от уклейчетата и в този смисъл е подходяща за предварително запасяване със стръв при излет за хищници в по-отдалечени водоеми. Дребни рибки се ловят лесно в близост до туфи с водорасли, като се замята с малка кукичка и плувка непосредствено до края на растителността.

Заключение Бабушката е отлична занимавка за въдичаря. Тя е един приятен обект на риболов, защото веднъж събрана, може да дава до вечерта. Лови се почти през цялата година, дори и през зимата. Все пак най-доброто време за нея е пролетта, началото на лятото и есента, когато започва да се охранва за зимата.

При добро кълване с нея можем бързо да издуем живарника. Не бива да забравяме обаче, че тъкмо тя е типичният пример на рибешка солидарност. При нараняване тя изпуска секрет на опасността във водата, който останалите риби от ятото усещат веднага. Така че по време на риболова не бива да чистим бабушки близо до мястото на замятане. През лятото не е изключено то дори да нагарча, защото рибата се храни с много водорасли.

Малките бабушки се пържат цели като уклеите. Преди тигана може да се овалят в царевично брашно, което им дава допълнителна хрускавост и леко тушира евентуалната горчивина.

Големите се режат на парчета, като се препържват на по-силен огън, за да се стопят малките плаващи костици. В сравнение с уклея тази риба губи по точки при вкусовите качества, но пресна все пак прави добра компания на бирата на маса. Червеноперка Научно название — Scardinius erythrophthalmus Местно название — червеноперка Вид: Сладководни риби Категория: Традиционен улов Описание и особености Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови.

Тя е сред найкрасивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. Рядко тя може и да надхвърли това тегло, за да достигне до 1,5 кг. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени.

Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността. Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка.

Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците — червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева. Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води.

У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води. Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми.

Стръв, захранка и подхранка Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места. Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се 19 премята.

Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой. За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка.

Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша.

Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка. За стръв най-често вървят бели червеи, торни червеи, които често са по-успешни от белите, кастери, мачкан хляб, варено жито, скакалци и малки бели охлювчета, които живеят по растенията край водоема. Такъми За улов на червеноперка в стоящи води ни е нужен лек телескоп без водачи с дължина 4—5 метра. Ако обаче искаме да покрием по-големи дистанции, прибягваме до по-къс телескоп с водачи и макара или още по-хубаво — до мач-прът с дължина 3—3,5 метра.

Основното влакно ни е нужно с малко по-голям запас от здравина, защото действаме в близост до шавар и водорасли — 0,14 — 0, Поводът може да е 0,10 — 0, Плувките трябва да са със среден размер, като, ако са подвижни, се взимат от типа ваглери. Методи на ловене Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане — например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли.

На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго. Кълване и момент на засичане Кълването на червеноперката, особено ако е над 20 см дължина, е много посигурно от това на бабушката. Обикновено първо има едно-две леки трепвания и след това плувката тръгва надолу с възможно леко отклонение встрани.

Засича се при воденето. В дни, когато капризната риба се е качила на плитко под повърхността, я изкушаваме с бавно потъваща стръв без утежнение на повода. В такива случаи се прибягва и до леко обиране на линията с бавно движение с пръта. Ако рибата се съблазни, обикновено потапя без всякаква подготовка. Засичаме веднага. Това означава, че рибата е долу и взима подобно на платиката. С няколко опита ще усетим точния миг за засичане.

Засичане Движението ни трябва да е внимателно и късо, защото устните на червеноперката са нежни. На всичкото отгоре тя се бори много по-силно и не се предава така бързо като бабушката.

Вадене С много по-голямо внимание поради близостта на водораслите и фините ни такъми. Всяко отпускане на линията след засичането може да ни струва не само изгубена риба, но и скъсан такъм. Ако все пак имаме избор и достатъчно чиста вода — първо изморяваме рибата, качваме я на повърхността и чак след това я прекарваме над водораслите. При финала на изваждането също е нужно повишено внимание, тъй като червеноперката силно вибрира на влакното. Ето защо тихо я извличаме до самия бряг или вадим своевременно кепа.

Има дни, когато при спазване на нужната тишина тя дава с неспадащо темпо по няколко часа. След това изведнъж отсича и спира. А усещането, че в тишина и усамотение си надхитрил едно наистина предпазливо животно, дълго се помни.

Кулинарни качества Тук обаче трябва да признаем, че особено през лятото ни чака разочарование. Месото на червеноперката има натрапчиво тревен вкус. Горчивината се усеща по-силно, отколкото при бабушката.

Става само за пържене. Кротушка Научно название — Gobio gobio Местно название — воденичарка, дерменджийка Вид: Сладководни риби Категория: Традиционен улов Описание и особености Кротушката е малка вретеновидна рибка от семейство шаранови. В зависимост от условията на обитаване при тази рибка се срещат известни различия в големината и цветовете на тялото.

Средните параметри на ловените с въдица риби обаче рядко надхвърлят 12—15 см. Кротушката има стремителен вретеновиден силует с хармонично поставени жълтеникави плавници, които са изпъстрени с тъмни пресечени жилки. Гръбчето е зеленикаво-кафяво, сивкаво или дори маслинено. Люспите са сравнително едри за размера на рибката. Характерно е, че по тях няма слуз.

От двете страни на тялото по протежение на страничната линия са оформени ивици от по-тъмни петна. Техният цвят може да варира от тъмнокафяв през почти черен до синкаво-черен. Главата на тази рибка е сравнително едра, с големи очи и долно разположена уста, в ъглите на която има по едно мустаче. Всичко това идва да ни каже, че имаме работа с типична дънна риба.

Характерно за нея обаче е, че е способна да обитава и доста плитки води, независимо дали са подвижни или не. Все пак предпочитаните от кротушката води трябва са чисти, като дъното да не е много затревено или тинесто, а покрито със ситен чакъл или пясък.

Стръв, захранка и подхранка Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас. Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци.

Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно. Дълбочина според сезона — есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и 21 топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5—6 топки мачкан хляб с глина.

Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета. И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко.

В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването. Стръвта за тези лакоми рибки не предполага нито откривателства, нито експерименти. Ситни торни червеи или парченца от средни са изборът на всички поколения кротушки. Дори и през лятото, когато повечето риби минават с охота на бял червей, кротушките трудно отстъпват от нрава си.

Разбира се, с уговорката, че в река всеки вид мамарец удря в земята каквато и да е друга стръв. На мачкан хляб рибетата също дават добре, особено в неподвижни води. Такъми За кротушкарския риболов пасва идеално телескоп без водачи с дължина 4 — 4,5 метра.

Основното влакно е 0,12, а поводът 0,10 и по-надолу. Плувката трябва да е лека и малка, но ако се лови в река, тя не бива да е в ярки, неприсъщи за околната среда цветове, защото водата в бързеите е бистра и рибата има отлична видимост. Утежняването на линията се прави в зависимост от вида на водоема.

В неподвижни води се търси тънко балансирано вертикално положение на плувката с равномерно разположени сачми. А при излет в река утежнението се качва групирано близо до плувката, като само една средна на размер сачма се сваля на около педя от куката. Третият начин на утежняване е специфичен мренски монтаж за бързи води. При него пет-шест сачми се стягат на отделно парче влакно с дължина около 10 см. И то се вързва към основната линия. Така тези сачми си оставят на дъното, докато основната линия и поводът със стръвта се изпъва от силното течение на около десетина сантиметра от дъното.

Методи на ловене Основният начин за общуване с тази прекрасна като партньор в риболова твар е линията на леко. След захранването стръвта се пуска близо до дъното, а когато видим, че работата е тръгнала здраво, може да вържем и втора кука, защото при кротушките улавянето на чифтове не е никаква рядкост. При речните излети също най-често се лови на плувка, но понякога може да се опита и на линия без плувка, която се търкаля свободно по дъното. Риболов на тежко за тези рибки не се прави, макар че от време на време те съумяват да се нанижат дори на куки от шаранджийски капан на кюспе.

Монтаж за слабо течащи води Кълване и момент на засичане 22 Ако всичките ни риби кълвяха така сигурно и безхитростно както кротушката, ядовете ни край реки и езера щяха да изчезнат. След леко трепване плувката тръгва надолу с една равномерност и неотвратимост, която направо плаче за засичане. Това е пипането на кротушката в неподвижни води. В реките арсеналът на похватите е по-голям, но е белязан със същата сигурност на поемането на стръвта.

Засичане Засичането на кротушката просто се изразява в леко повдигане на върха на пръта. Моментът е по избор в зависимост от това, дали сме загряли вече с трийсетина рибета, или сме още в началото, когато с трепет отлагаме момента, за да се насладим на изчезващата във водата плувка.

Вадене Никакво напрежение, защото имаме лакома твар със здрави устни. Откачанията при кротушката са истинска рядкост. Така че след засичането движението с пръта си продължава и рибокът се вади по най-прозаичния начин — по трасе изцяло по въздуха.

Риболов с рачило В по-дълбоки речни вирове с бавно кръгово движение на водата пускаме рачило с плосък камък, облепен с жилав качамак. Изчаква се 15—20 минути. После рачилото стремително се вади на сухо. Същото, понякога доста успешно занятие, може да се проведе и в някои обикнати от кротушките язовири.

Качества като стръв За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода — стиропор, булдо, корк.

Ударите може да са поредки, но пък теглото на любителите на пикантния специалитет е внушително. Заключение Риболовът на кротушки е голяма атракция, съчетана с нужната доза удобство. Понякога рибите от един пасаж като че ли държат да не се разделят чак до тигана.

Така че по 50—70 и дори рибета от едно и също място при кротушкарството не са изненада. Изненадата е чак на следващия излет, когато, ако сме прекалили във видовото прочистване, ще има да замятаме напразно. Особената сигурност в кълването и безпроблемното засичане правят от кротушкарството наистина вълнуваща страст.

Поради трайната активност до стъмване излетът на кротушки е много подходящ за новаци и деца в занаята. Кулинарни качества След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Найразпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин.

В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малка рибка.

Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Ако обаче сме риболовствали в тинест затворен водоем, идилията на масата ни може да бъде накърнена от тинестия привкус на рибките. Черна мряна Научно название — Barbus meridionalis petenyi Местно название — балканска мряна Вид: Сладководни риби Категория: Традиционен улов Описание и особености Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота.

Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно.

Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи.

Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри.

Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен. Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви.

Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени — от бялата — Barbus barbus, маришката — Barbus cyclolepis, и резовската — Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка.

При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки. Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки.

Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. Стръв, захранка и подхранка В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона. Това е вярно, но не ни дава и наймалка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба.

Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки.

Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност. През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна.

Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5—8 големи топки мачкан с глина хляб.

В зависимост от наличието и силата на 24 течението тази захранка се хвърля с известно предварение — по-нагоре по течението. Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък. При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства.

Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна — тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна.

Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби. По въпроса за стръвта няма единни мнения, защото балканската мряна се храни с твърде много неща. Торният червей върши работа, но повече напролет. Белият червей върви повече за лятото и есента.

Добра стръв за мряната са и вареното жито, кускусът, тестото и топченцата мачкан хляб. През лятото по-едрите мрени атакуват и паднали във водата насекоми — например средни на размер скакалци. Такъми За мренския риболов на плувка ни трябва среден телескоп с дължина 3,5—4,5 метра.

Той може и да е без водачи, като в такъв случай по-голямата му дължина дава предимство. Естествено, можем да ползваме и телескоп с макара и водачи, като в този случай имаме удобството да облавяме по-големи зони в реката. Основното влакно е тънко — 0, По някои от най-мренаджийските ни реки като Струма и Вит местните майстори не слагат повод. Аргументите им са, че в бързото течение всеки възел създава мехурчета под водата и рибата се плаши.

Все пак, ако държите на повода, правете малки, добре стегнати възли с късо изрязани краища. При всички случаи обаче те трябва да са прави, с издължено стъбло и остър връх с добра контра. Плувката е средна или дори малка. Тя трябва да е лека и да не е в ярки сигнални цветове, защото речната риба е чувствителна и към такива подробности.

Утежняването е от сачми, една от които се слага на около 25—30 сантиметра от куката, а другите се качват по-близо до плувката. Методи на ловене Черната мряна може да се лови на леко, на дъно и на специфичния метод — на полутежко. Той обаче е подходящ повече за по-големите вирове или по-тлъстите бързеи.

Особено ефективен е с добро захранване на мястото. Подходяща стръв са варено жито, тесто, кускус и бели червеи.

При добро настървяване на рибата на плувка могат да се постигнат забележителни резултати. Когато се лови в бързей, плувката трябва да се задържа закратко с върха на пръта. Така на дъното стръвта също спира за миг, за да бъде поета и вдигната от течението в следващия. Хранилката е в края на линията, а куките са над нея като на чепаре. Замята се по течението, за да имаме постоянно изпъната линия. Обикновено хранилката се пълни с мачкан хляб или кускус, като за стръв се слагат бели червеи или варено жито.

Възможно е замятането и без спирала, с подвижно олово, но този монтаж не е така ефикасен и се прави рядко. При него над клупа се нанизва едра пробита сачма или от най-малките кръгли тежести за дъно. Отдолу е поводът с куката. Плувка не се поставя освен в специфичния монтаж, когато се търси и по-сигурна индикация на кълването.

Два са известните начина за постигането на целта. Първият е, когато на върха на телескопа найнапред се завърже еднометрово парче бял капрон, а след него се вързва останалата част от линията. Другият начин е така наречената влашка плувка. Там вече се поставя мъничка плувка на около метър 25 под върха на телескопа, която изобщо не се потапя във водата. Когато рибата потегли, тази плувка започва да трепти и да танцува във въздуха. Монтаж мренски на полутежко Кълване и момент на засичане Прието е да се смята, че в кълването на мряната има една-две атаки или къси повличания преди самото забиване.

Това хем е така, хем не е. Особено ако рибата е добре настървена или пък ако е по-едра — забиването става отведнъж, без каквито и да е приготовления.

При по-дребните мренки вече имаме тъкмо такова пулсиращо кълване и там наистина трябва да засичаме след второто потегляне. При риболов на полутежко, при който оловото със стръвта се търкаля по дъното, по принцип има самозасичане. Понякога обаче на върха на пръта може да се усетят и едно-две почуквания преди повличането на стръвта и по-отчетливия удар. На дъно най-често рибата залепя шпионката към пръта и се самозасича. Засичане Поради здравината на устата засичането на мряната изисква по-голямо усилие.

Ако при нашето засичане се чува свистящ звук, значи сме улучили необходимата сила и скорост на движението. Вадене Малките мренки излизат без особени проблеми. Но ако ни удари някоя наистина здрава мряна, става напечено. Рибата е изключително борбена и силна. Обикновено след засичането тя забива към дъното, търсейки спасение под някой камък. Дори мряна от — грама може да създаде истински главоболия на риболовеца, ако той я допусне да легне под камък.

Тогава нищо не може да се направи и трябва да се чака мряната сама да напусне укритието си. Изобщо за черната мряна е характерно упоритото първоначално задържане в непосредствена близост до дъното. При по-големите парчета тази принудителна разходка из вира може да продължи и пет-шест минути.

След това

ЭЗОТЕРИКА ЛЕЧЕНИЯ ГЛАЗ - Новый семинар Андрея Дуйко

Мы не успели вовремя предпринять необходимые действия. И, что уж совсем серьезно, -- человек, который помог вам открыть Лиз, исчез. Ни ваш Совет, ни наши агенты не смогли его обнаружить, так что он остается потенциальной угрозой нашей безопасности. Возможно, вы удивлены, что я все это вам рассказываю, но, зрение щуки спектр школа ли, я делаю это без щкуи опаски.

Похожие статьи:

Вести недели: "Почему люди стремительно теряют зрение после 40 лет? Кто планирует спасать людей от полной слепоты?

Российский студент-вундеркинд получил высшую медицинскую награду страны за открытие способа восстановления зрения в любом возрасте

Материал опубликован: 2019 года

Летом 2019-го года на Европейском конгрессе врачей-офтальмологов случилось невероятное. Весь зал 10 минут стоя аплодировал человеку, находившемуся у трибуны. Им был Павел Мельник — Российский студент. Именно он предложил использовать уникальную формулу, позволяющую вылечить заболевания зрения в любом возрасте и предотвратить полную слепоту.

Мельник предложил отличную идею, а ее реализацией занялись научные структуры России. Специалисты из московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и масса других специалистов занимались разработкой средства. Средство уже создано и показывает отличные результаты.

Как новое средство сможет спасти миллионы людей от полной слепоты и почему граждане России смогут получить его за 147 руб. — в нашем сегодняшнем материале.

Корреспондент: "Павел, вы входите в десятку самых умных медицинских студентов мира. Почему вы решили заняться именно проблематикой снижения зрения?"

Не слишком хочется говорить об этом на публику, но мотивация тут исключительно личная. Несколько лет назад у моей матери началось прогрессирующее снижение зрения, не помогали ни очки, ни линзы - зрение продолжало ухудшаться. Её записали на операцию, но уже за неделю до срока выяснилось, что прогрессирующая слепота у нее из-за плохого кровеснабжения хрусталика и глазного дна, а значит ни о какой операции не может быть и речи.

От подобного заболевания, в свое время, полностью ослепла моя бабушка. Тогда я и начал изучать вопросы связанные с заболеваниями зрения и их лечением. Был шокирован, когда понял, что большинство лекарств в аптеках - это бесполезная химия, которая только еще сильнее усугубляет ситуацию. А мама ведь принимала их считай каждый день.

Последние три года я полностью погрузился в эту тему. Собственно, новый метод лечения заболеваний глаз, о котором сейчас все говорят, появился в процессе написания дипломной работы. Я понимал, что придумал что-то новое. Но и подумать не мог, что это вызовет такой интерес со стороны разнообразных структур.

Со стороны каких именно структур?

Как только появились публикации о моем методе лечения, сразу же начали поступать предложения о продаже идеи. Первым обратились какие-то французы, предложив 120 тысяч евро. Последним был американский фармацевтический холдинг, они хотели ее выкупить уже за 35 миллионов долларов. Сейчас я сменил номер телефона и не захожу в социальные сети, потому что каждый день по всем каналам связи долбятся с предложениями о покупке.

Но, насколько я знаю, вы не продали формулу?

Да. Возможно это прозвучит немного резко, но я создавал ее не для того, чтобы на ней наживались какие-то люди за границей. Ведь что будет, если я продам формулу за границу? Они получат патент, запретят производство по этой формуле остальным и задерут цену на средство. Я может и молодой, но не идиот. При таком раскладе россияне просто не смогут лечиться. Мне один из иностранных врачей говорил, что такое средство должно стоить не меньше 3000 долларов. Это ни в какие ворота ведь. Кто его в России сможет купить за три тысячи долларов?

Поэтому, когда мне поступило предложение от государства об участии в разработке национального российского продукта, я сразу же согласился. Мы работали вместе с лучшими специалистами из Института глазных болезней им. Гельмгольца. Это было потрясающе. Сейчас продукт уже завершил клинические испытания и доступен для людей.

Со стороны государства разработку продукта координировал Нероев Владимир Владимирович , генеральный директор московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и главный внештатный окулист Министерства здравоохранения РФ. Мы попросили его рассказать о новом средстве и о планах на него.

Корреспондент: "В чем заключается суть идеи Павла Мельника? Она на самом деле помогает вернуть зрение в любом возрасте?"

Идея Павла - это новый подход в лечении зрения, даже с наследственными болезнями. Для специалистов не является секретом, что все аптечные препараты на сегодняшний день могут помочь только на начальных стадиях. Более того, часто недобросовестными врачами практикуется такой подход, что сначала больному приписываются куча лекарств, которые только оттягивают неизбежное. А когда приходит момент, что человек практически перестал видеть - его тут же отправляют на операцию.

Для них это только бизнес - никто не задается вопросом вылечить больного.

Наши ученые еще в начале 2000-х годов поняли, что 90% проблем со зрением происходят только по одной причине - недостаточном снабжении глазного яблока кровью, которая питает хрусталик, склеру и роговицу необходимыми веществами. И если устранить эту первопричину, то можно практически полностью отказаться от дорогостоящих операций.

Идея Павла помогает отрегулировать правильное кровеснабжение всего зрительного аппарата человека. Это позволяет полностью устранить риск потери зрения на начальной стадии болезни. Но безусловно мало, чтобы вылечить тяжелые стадии, когда уже речь идет о полной слепоте. Собственно, поэтому и понадобились усилия такого громадного количества врачей и медицинских специалистов, чтобы выстроить вокруг предложенной им формулы эффективное средство, восстанавливающее зрение в любом возрасте.

Корреспондент: "Но ведь считается, что восстановить зрение безоперационным способом невозможно, тем более после 40 лет?"

Это все глупости. Ну и желание фармацевтических кампаний заработать. Уже давно доказано, что любая система организма умеет самовостанавливаться, нужно только ей помочь - снять воспалительные процессы, усилить кровеснабжение и ускорить вывод отмерших клеток и токсинов.

Корреспондент: "А как же лечили зрение раньше? Для этого ведь существует масса лекарств в аптеках."

В том-то и дело, что масса. Но они все основаны на принципе, описанном в самом начале интервью. Препараты только снимают симптоматику - вот и всё на что они способны. Человеку на короткий промежуток времени становится лучше. Но в целом, они скорее негативно влияют на зрение, чем лечат. Тут Павел был абсолютно прав. Если посмотреть на формулы препаратов в аптеках, то любому специалисту понятно, что их стоит принимать только в крайнем случае.

Корреспондент: "В чем отличие от них вашего продукта? Он получается полностью помогает восстановить зрение?"

Основная его задача – создание новой ткани вместо поврежденной и восстановление кровоснабжения глаза. Даже одного применения достаточно, чтобы активизировать более 930 000 клеток, которые непосредственно участвуют в процессе восстановления зрения. И так раз за разом. В этом и заключается ключевой принцип лечения.

При всем этом, мы, как и Павел, подошли к вопросу совсем нетривиально. Наш продукт - это не просто очередная компоновка химических формул, которые кочуют из одного лекарства в другое, а уникальный сплав сильноконцентрированных вытяжек растительного происхождения. Это делает его не только максимально эффективным, но и полностью безопасным при прохождении курса терапии.

Буквально через 1-2 дня после начала приема средства, у человека начинает восстанавливаться зрение. Изображение становится чётким, улучшается фокусировка, снимается покраснение и жжение. Далее происходит восстановление клеток и зрение возвращается даже в самых запущеных случаях. Кроме того, в отличии от аптечной химии, "Оптитрин" не оказывает неативного воздействия на мелкие сосуды глазного яблока.

Корреспондент: "Но ваш продукт ведь тоже будет в аптеках? Сколько он кстати будет стоить?"

Вы ведь в курсе, что как только стало понятно, что у нас действительно получается что-то стоящее, фармацевты атаковали нас по всем фронтам. Они и Павлу изначально предлагали продать его формулу. Совсем не для того, чтобы выпускать его у себя. Наоборот, чтобы не дать запустить средство в производство. Лечение зрения в наше время, это самая большая в мире ниша фармацевтического рынка. Только в США продается лекарств на миллиарды долларов. Наш продукт может кардинально изменить ситуацию на рынке. Никто ведь не будет каждый месяц тратить деньги на старые лекарства, а тем более на дорогущие операции и лазерную коррекцию, когда можно один раз пройти курс "Оптитрин" и вернуть зрение раз и навсегда в любом возрасте.

Аптечные сети - это партнеры фармацевтических компаний, работающие с ними в тесной связке. И естественно зависящие от продаж препаратов. Так что о нас с нашим продуктом там даже слышать не хотят. Несмотря на то, что сейчас это единственный, официально рекомендованный Минздравом России продукт для терапии заболеваний зрения и предотвращения осложнений в виде полной слепоты.

Корреспондент: "Так, а если средства нет в аптеках, то как его достать?"

Мы решили, что если обычные аптеки не хотят о нас даже слышать, то мы обойдемся совсем без них. И наладили прямое распространение "Оптитрин". Без промежуточного звена в виде коммерческой аптеки. Мы обсуждали несколько вариантов и остановились на самом эффективном. Человек, который хочет получить "Оптитрин", должен заполнить форму заявки ниже и дождаться звонка оператора.

Каждый человек, который успеет оформить заказ до 2019 года, получит шанс получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб.. Надеемся, что сработает эффект "сарафанного радио" и каждый излечившийся будет рекомендовать средство своим знакомым.

Корреспондент: "А сколько средство будет стоить для всех остальных?"

Себестоимость производства средства составляет около 10 000 рублей за упаковку. Сейчас нам удалось договориться с руководством Минздрава о том, что они будут компенсировать почти всю стоимость для конечного покупателя. Более 90%. К счастью наверху понимают важность того, чтобы такое средство было доступно всему населению страны, а не только отдельным людям. Взамен мы обязались не продавать формулу средства за рубеж и не отправлять на экспорт, продавая его только внутри России.

Обновлено 2019 года: запасы Оптитрина по акции остались только в регионе, поэтому производитель принял решение завершить акцию 2019 года (включительно).

Каждый, кто оформит заказ до 2019 года, может получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб..


4790 руб.
147 руб.*

*при заказе курса

ПОЛУЧИТЬ "ОПТИТРИН" ЗА 147 руб.


Комментарии: 1439
Александр Нестеров
(г. Пенза)
6 часов назад

Я уже получил по программе это средство. Пользуюсь пятый день, вижу намного лучше, в глазах не расплывается. Сегодня впервые за 15 лет весь день проходил без очков! Как же хорошо видеть всё нормально!

Олег Жукин
(не указан)
11 часов назад

Заказал для своей матери после прочтения этой статьи. За 1,5 недели зрение выправилось с -3.5 до -2.5. Сейчас продолжает пользоваться. Очень хорошее средство.

Нина Пирогова
(г. Курск)
16 часов назад

Как хорошо, что у нас такие умные детки растут! Здоровья ему и удачи!

Кристина Мыльникова
(г. Иркутск)
1 день назад

Я читала в каком-то медицинском журнале об этом средстве. Экспертная статья по моему была какого-то известного врача...

Анастасия Виноградова
(г. Рязань)
1 день назад

Получила для себя 10 дней назад, через месяц у меня назначена была операция. Никогда бы не подумала, что правда можно помочь. У меня была глаукома - вчера на прием к окулисту ходила - он развел руками, зрение восстановилось. Спрашивал чем лечилась, говорил что не слышал о таком средстве, иначе прописал бы мне его сразу а не направлял на операцию (ага, так я ему и поверила)! Заказать-то решила, потому что боялась стать слепой после операции.

Люба Колесникова
(г. Ижевск)
1 день назад

Заказывала матери и отцу. Оба проходят курс и обоим становится лучше с каждым днем. Дома уже обходятся без очков, что громадный прогресс.

Наталья Прыдникова
(г. Киров)
1 день назад

Успела! Завтра должны привезти мне его уже

Полина Лисина
(г. Ростов)
1 день назад

Приятно, что действует акция. Надеюсь, попадаю в первую партию.

Елена Моргунова
(не указан)
2 дня назад

В клиниках творится хаос и ужас. Давно туда уже не хожу, все равно бесполезно. В частных обдирают, как липку, без вариантов просто. Очень благодарна, что мы теперь можем получить Оптитрин за 147 руб..

Марина Филипова
(не указан)
2 дня назад

Читала отзывы и поняла, что надо брать) Пойду оформлять заказ.

Нина Каримова
(г. Иркутск)
2 дня назад

Хорошо, что государство разработало, а не кто-то из частников. С нас бы тогда в три шкуры содрали за это средство.

Юлия Игнатьева
(г. Москва)
3 дня назад

Это чудо какое-то. Была катаракта еще неделю назад, сейчас все отступило, зрение полностью еще не вернулось, но я и не закончила курс еще.