Зрение 7 юнона

7 мифов о восстановлении зрения. Врач-офтальмолог Если есть много черники и моркови, зрение реально улучшить. — Этот миф пошел еще со. Всем привет! Меня зовут Людмила Панюшкина, я практикующий врач-​офтальмолог, а еще веду свой блог о здоровье глаз. В своей работе я часто​. Купить спираль в/м юнона био-мульти в аптеках Новосибирска по цене Длительность (срок) использования: "Юнона Био Multi Ад" не более 7 лет.
Детский зрение 7 юнона — врач, специализирующийся на диагностике и лечении заболеваний глаз и его аппарата — слезных органов, век. Осмотр офтальмолога является одной из главных зрение 7 юнона необходимых составляющих постоянного и тщательного врачебного наблюдения маленьких пациентов. Забота о здоровье глаз — обязанность родителей с самого момента появления их малыша на свет. Человеческие глаза — чрезвычайно сложная и тонкая система, поэтому мы советуем родителям не зреение на себя и не пренебрегать визитом к врачу-офтальмологу. Существует целый юнонв заболеваний, выявить которые может только специалист.

И решил ограбить летнюю знакомую. В прошлом женщина работала на рынке, а мужчина был ее постоянным покупателем. Злоумышленник следил за своей жертвой, продумывал план ограбления. В один из дней он поджидал ее в подъезде. Когда ни о чем не подозревавшая женщина вернулась с работы и начала открывать дверь, мужчина накинулся на нее и затащил в квартиру.

зрение 7 юнона
зрение 7 юнона
зрение 7 юнона

Учението на Беинса Дуно (Петър Дънов) днес

зрение 7 юнона
зрение 7 юнона
зрение 7 юнона

Отзывы Внутриматочные противозачаточные средства "Юнона Зрнние Multi", "Юнона Био Multi Ад" изготовлены из полимерного материала с заданными механическими характеристиками. Якорь контрацептива имеет Ф - образную форму. При этом дугообразные плечики якоря имеют выступы для дополнительной фиксации якоря в полости матки. На конце стержня выполнена петля для крепления монофиламентной трансцервикальной зрение 7 юнона. Максимальная длина якоря 36 мм, максимальная ширина 25 мм.

Номинальная площадь активной медьсодержащей поверхности мм2. ВМС поставляется в бумажно-пленочном пакете или блистерной упаковке в комплекте с полимерной вводной трубкой. На вводной трубке установлен передвижной полимерный ограничитель для обозначения глубины введения и плоскости плечиков якоря. Взаимодействие с лекарственными зрение 7 юнона Взаимодействия с лекарственными средствами не выявлено, при необходимости диагностического и терапевтического облучения медицинский персонал должен быть информирован о наличии ВМС.

В некоторых случаях может потребоваться удаление контрацептива. Менструальные кровотечения могут сопровождаться тянущей болью внизу живота или крестцовой зрение 7 юнона, которая, как правило, быстро затихает. Затем фиксируют шейку матки пулевыми щипцами и несколько низводят, стерильным зондом определяют направление оси цервикального канала и длину полости матки. Памятка женщинам, применяющим внутриматочный метод контрацепции Эффект метода читать далее контрацепции обеспечивается присутствием в полости матки изделия небольшого размера - внутриматочного противозачаточного средства ВМС.

Период адаптации организма к ВМС длится около 3 месяцев. В течение дней после введения ВМС необходимо воздержаться от половой зрение 7 юнона, повышенных физических нагрузок, занятий спортом, посещений бани, сауны. Даже при хорошем самочувствии через 10 дней Вы должны обратиться к врачу, врач частным ВМС. В течение месяцев после введения в матку ВМС месячные могут быть более обильными и длительными, иногда отмечаются незначительные кровянистые выделения из половых путей между менструальными кровотечениями.

Во время менструации целесообразно обращать внимание на гигиенические прокладки, чтобы вовремя юноан выпадение спирали зрение 7 юнона менструальными выделениями. Повторные осмотры у гинеколога Вы должны пройти через 1, 3, 6 месяцев после введения внут-риматочного контрацептива, юнонк раза в год в течение всего юнгна применения ВМС. При появлении этих признаков Вам нужно немедленно обратиться к врачу.

По истечении срока использования ВМС, который указал Вам врач, контрацептив необходимо извлечь. Помните, что удалить внутриматочное зрение 7 юнона можно в любое время по Вашему желанию. Этот метод предохранения от беременности не оказывает влияния на детородную функцию беременность может наступить сразу после извлечения ВМС, независимо от длительности его применения.

Извлекается ВМС из матки легко, безболезненно, однако не следует это делать самостоятельно. Вам введена модель ВМС "Юнона Био Multi " Приведенная информация является ознакомительной и не может быть использована для принятия решения о возможности применения конкретного лекарственного препарата Любая информация, представленная на сайте, не заменяет консультации врача зрение 7 юнона не адрес служить гарантией положительного эффекта лекарственного средства.

зрение 7 юнона
зрение 7 юнона
зрение 7 юнона

Первый визит к окулисту - Давайте начнем с самого-самого начала. Вот родился на свет ребенок - он уже видит? И как? Говорят, вверх ногами - это правда? О внутриутробном развитии зрение 7 юнона можно рассказать много интересного, юноно вряд ли есть смысл говорить об этом. Итак, что видит новорожденный? Он различает свет и тень.

Можем свободно да кажем за Езоп, че едва ли има друг античен писател, без когото да е минал по-късен писател, който е творил в същия жанр. Парковщиков там не будет: убрать человеческий фактор — это главное. Така премина първият ден от голямото ми пътешествие към човешката история-Пирамидите, Сакара, Мемфис, Родоският колос, Александрийският фар, и прочутата древна библиотека, микенската култура с Кносос на Крит и Атинският некропол в Гърция. Поэтому я провела эксперимент. А той, без да помисли, воден единствено от жаждата, слязъл.

зрение 7 юнона
зрение 7 юнона
зрение 7 юнона

В сърцето ми беше неизвестността от новото съзерцание на Черно море. Морски свят от обич между въздуха и водата, която се изразява в едно вечно море с красиви мощни вълни.

Те идваха към кораба заканително, сграбчваха го жадно, целувайки го повдигаах нагоре към небето, а след това отново стремително и страстно го отпускаха надолу в синьочерната бездна. Той беше безпомощен в тази , първа за мен на живо наблюдавана със страх и ужас четирибалова морска бурна любов.

Започнах д аосмислям вековечната битка между морето и мечтат на човека да доказва своето преимущество с техниката си. Поуспокоих се като с цялата си натура, вътре в себе си се молих, мислих за сребърната сиовта на морската повърхност. Тя във въображението ми беше вече гигантско чудовище, което тромаво пълзи. На моменти губех кураж и предателски сигурно се наместваше идеята в мен, че пътят за египетската ни разходка ще свърши много скоро.

Пламчето също бе напрегната. Набрах емоционална енергия и воля от мисълта,че имам още много какво да желая от живота, та си потананиках мелодията на Бийтълсовата подводница и.. Знаех, че имам още много неща, които трябва да преживея. В този доста напрегнат момент осъзнавах, че моето тяло и дух са там , на кораба, сред бездната, която стенеше от три-четири бала морско вълнение, мисълта ми беше високо в белезникавите дрипави облаци над нас.

Припомних си тайната на свободата, хубавото от детските дни, спокойствието и разбирателството между мамето и татко, чемширенозелената бабина градиана и красивите бели вишни напролет посети преди много лета като млади фиданки в двора.

Размисъл чрез спомена само за секунди и пак чувам жуженето на корабните двигатели някъде долу, бученето на морето и плясъка на вълните, които се разбиваха на горната палуба. През това ужасно за сетивата и чувствата ми време, по радиоточката мекият глас на диктора успокоявашо четеше последните новини от България. За да се активира адреналина в нас ,зазвуча ритмична музика и така с общи усилия бяхме извадени от тези страшни нови усещания.

Съзерцавах природната разпра между вятъра и морето, между вуздуха и водата. Наблюдавах и хората около мен и даже се помолих на глас на Нептун да ни пожали и чак тогава осузнах с вътрешните и външните си сетива какво е то морска шир. Хладнокръвието ми постепенно приемаше жълтосив цвят. Очите ми блестяха огнени, предстоеше всичко това да го отразя на лист хартия. Няколкото часа от този урок минаха старховитоужасни за едни, веселонапрегнати за други, за трети стигащи до панически страх, а за мен бяха хладнокръвножълтосиви.

Неизвестността и напрежението избягаха от изпотените ни чела. А какво ще преживеем движейки се към историческата си цел, нищо все още не подозирахме.

Зачетох се, защото знам, че в постоянството ми е силата. Така минаха няколко часа и отново унес в мечтите по този нов път към Египет. Нощ, блажено отпускане в съня и безпаметност. Възраждане чрез по-малкия брат на смъртта, съшият този сън, носещ отмора, прозрения напътствия в съдбовния ни път Ранна предутрин и Златния рог- наистина златен във всяко едно отношение. Босфор — вода промушваща се бързо, стремително на запад и след това на изток, така хилядолетия по хилядолетия.

Черно море и неговата целувка с Бялото, това е то Босфора- нежност по съребрена линия от векове Движение на човешки поколения, раси и култури в името на едно: еволюция- мислеща, земна, темпераментна, вариативна в пространството и неговият абсолют. Знаех, че ще тръгна на път, щчх всичко от сънищата си да го видя на живо. Ей,богу, така беше! Не само тръгнах на екскурзия до Египет, но и бях очарована от красотата и точността на сънищата си. На втория ден от екскурзията ни бях поразена.

Сънят ми, най-сетивният, бе истински. Смееше ми се в жълто нажеженото в златиста омара слънце, пламтяха в ефира незабравимите цветове в синьо от безкрайната морска шир. До обонянието ми одстигаше мирирса на риба прясно осолена. Чух членоразделна реч, но неразбираема за мен и съзрях в далечината уморени тела в човешка миризлива пот по юнашки страстно възбуждаща.

Тази сетивност ме разбиваше издъно. За сетен път разбрах и то с душата си, че има божия промисъл, че не случайно съм родена в този двайсети век, че не напразно са ме възпитали в моето семейство смного любов, вяра и обич. Преценявах всичко това, осмислих идеята , че няма нищо случайно в живота ми, че всичко е една висока организация, може би на космическа йерархия, ред или нещо съвсем друго,неназовано още и извън нашия земен разум.

Вярвам че е така, защото го и чувствам. Това още повече задулбочи сетивността ми, трябваше да намеря пътя към душаат си, а Тя страдаше от самота, несподелени чувства и впечатления. Не можех на никого да открия тайните на вътрешния си живот до този момент. Мисловният свят е много по-дълбок от битийножитейския. Само там има място, където можеш истински да разголиш душата си, да се самонакажеш като мазохист и да излезеш навън сред останалите, пречистен като индуски светец-лама.

Другите са свикнали да те възприемат по един начин и трябва да играеш ежедневно в различни роли, с различни маски и костюми, за да бъдеш в крак с техните представи. Иначе могат да те нагрубят, отвергнат, изритат, да те линчуват дори, защото си по-различен от тях, по-непознт от това което са свикналида възприемат- да свързват с представата си, че това си ти. Въпреки всичко бях на път. Сънят ми беше реализиран. Аз вече се убедих, че животът е дъга, която започва с много болка, радост и напрежение, за да направи от мен учител- нравственосетивен, инелигентнопрозорлив и духовноизвисен.

Градът отхвърляше белезникавият си креп на шестомайската нощ. Минаретата на джамиите бяха безжалостно заболи копия там в ширинето, високо нейде, за да ги чуе техния бог. Автомобилният крайбрежен поток бе много слаб, пристанищата и кейовете бе бяха така оживени.

В лилавапросъница, в очакване на пурпурния ден, градът отдъхваше от нощта дала наслада, сладострастия и отдих на жителите му. Повечето са от различни епохи, култури, вери и раси. Конгломерат от всичко това днесе Стамбул, Константинопол или друго яче казано, Истанбул. Град, който е бил притежание на три империи.

Земя на сушата с безброй джамии, дворци и музеи. Територия започнала своето развитие рано в проштопулника на нашата цивилизация още преди години и продължила успешно да цъфти и озарява целувката между двата континента. Движи се живодишащата картина пред нас. Тава е вече спомен, а корабът ни продължаваше да следва курса си към Дарданелите.

Да, красоти зад които прозира човешката бедност и грижа за утрешния ден. Непознато за мен като изживяване, но като идеология на капитализма добре обяснено в училище, в института и накрая в университета. Но било е! Тук на непосредственото истинско място само гледаш и чувстваш.

Идеология ли? Живот силен тече във вените ми. Сигурно и Пам така чувства всичко, защото между нас трите - майка ни и ние, съществува невидима, но силна интуитивноподсъзнателна и мисловна връзка, която не мога да си обясня. Този път дори не ни благослови, така както се прави, когато се тръгва на дълъг път или раздяла. Тя знаеше в себе си, че сме прави в избора си, че преследваме детските си мечти и сънища, но й бяхме свидни, много, много свидни и затова може би постъпи така.

Страхът за нашия живот бе я сковал, но тя не го показваше. Често общуваше с мен и сестра ми като сърдито дете, реагираще с жестове и мимики; дразнеше я вътрешно тази неизвестност и напрежението преди пътя, най-вече предугаждащата раздяла с нас. Не искаше да ни изгуби. Всеки ден бе приближаване към неизвестното от сънищата, което живота трябваше дами докаже. В съзнанието ми минутите святкаха със светлинна скорост, а и по- бързо от нея.

Броях трескаво часовете, защото чувствителната ми душа със своите фибри разбираше, че времето идва, то е вече тук. Тръгвах с него на път. Сънищата са тези странни посоки на нашето друго съществуване. Чрез тях за трети път виждах в съня си от детството красивата лагуна там, няк. Какво ли друго ни предстоеше да видим, наблюдаваме, усетим , преживеем и осмислим с Пам, само Бог знаеше това.

Ние се движехме по неговия точен план, ръководещ съдбите на двете ни. Корабът изглеждаше като фибра от движещите се фантастични декори на вселенското битие. Плавахме на повърхността й и с кораба все по -бързо напредвахме към другата,още по-загадъчна целувка на Света Дарданелите. Последният бе съвсем оголен, почти до камък, обезлесен и самотен.

Минаха два часа в които небето над морето отразяваше дълбока синева. Под този въздушноморски воал аз отворих душевната си крипта и вътрешните си сетива. Сега чак разбрах какво е то истинска романтика по Вапцаровски. Точно през тези два часа усетих и осъзнах връзката си с космичното цяло. Битиети както в юмрук е хванало краката ни. Огледалото в което се оглеждаше моят "субективен аз", сякаш се счупи.

Все пак съм дуалистичен продукт от природата и то в женска форма. Такава съм , преоткриваща света мечтателка, на път със сестра си за Африка, Египет и пясъчните одежди на Пирамидите. Обливаше се , гмуркаше се като делфин, бе щастлива и искрено радваща се на мига-такава каквато е тя, затова и толкова много я обичам Обичам и вярвам,че е така.

Обичам те, постигната моя мечта! Още веднъж трябваше да ми спре сърцето от пренапрежение, защото през нощта отново преживяхме морска буря. Мечтаехме с Пам да видим черната екзотична кралица Африка.

Пътят към нейната загадъчност бе дълъг-часове стопяващи се в ден-нощ, нощ-ден също като махало на звезден часовник, а нея все я нямаше. Дълъг изумруден път е пътят до Египет и Африка. За мен метафоричният й образ оживява. Заедно с езическа, католическа и ортодоксална Европа и сакраменталнообредна Азия, тя образува така наречения в древността свят. Тази пищна кралица е обгърната на запад от Атлантическия океан, а на изток от Индийския.

С оголените си кокалести рамене привлича погледите на покорители на върхове, а по площ отстоява само на Америка и Азия. Покрай нейните брегове са малко островите и само един е най- важен по площ и значение. Той е най- силно притисната рожба до сърцето й- Мадагаскар. Най-високото от тях е Етиопското, т. Етиопска планинска земя, която е висока три хиляди метра над морето. По средата на Африка минава Екваторът.

Затова областта е покрита с гъсти и вечнозелени гори, обитавани от много тропически животни, влечуги и насекоми. От двете странина екватора се простират области със саванен климат с две годишни времена: дъждовно и сухо.

Местните жители са араби, номади, бедуини, негри и зулуси. Бронзовокафяв е загарът на кожата , а зъбите им са ослепително бели. На запад се намира обширно плато, заето от пустиня, на изток е платотонаАрабската Пустиня, между тях долината иделтат на Нил. На север брега се спуща постепенно като е осеян с плитчини поради пясъка и тинята донасяни с хилядолетия от Нил.

Н аизток от делтата започва Синайския полуостров с плитко море край него. Това е уникално езеро отделено от морските простори чрез тясна прибрежна коса. Сухоземните граници са изкуствени, повечето от тях са прокарани по паралели и меридиани.

Така например, южната следва двадесет и втория паралел и на картата сякаш всичко е под прав ъгъл. Пустините в тази необикновена държава са няколко вида. Тежните протяжно мъртви простори са необитаеми. Водата около пристанищната част на египетската морска столица е мътнозелена. Булеварди, магистрали, улици и много джамии по пътя ни. Тези хора държатна традицията здраво-бащи са най-малко на пет-шест деца. Четири са любимите женина сърцето на този пресъхнал от жега , труд и сладострастия египтянин.

Косата му е гъста и черна, винаги късо подстригана. Казваше ни интуитивно, че така е боло векове по векове-глъчка, аромати, прах, жега и арабски нрави. Важното е, че те търгуват, разбират се, оцеляват, печелят малко, но живеят в града мегалит. Аз и Пам сме сити, атези около нас? Но колко от тези минувачи покрай нас знаят че типично български за нашата кухня са рзслите в изобилие по земите ни лапад, киселец, копър, целина, мащерка и див кимион. Основното ни национално ястие фасулът е донесен през XVIII век по земите ни, а пиперът малко по-късно от него.

Но какво ло не се продава по улиците и за кого е то достъпно? Централната част на града е място шумно, с красиво офермен площад. Този египетски халиф, който дръзва да тръгне срещу султанската войска и я разбива, по-късно се отправя към Цариград, е бил силен,самоотвержен и властен като човек, незнаещ никакви пречки в живота си, мъж, победител. Историята на града можем да прочетем от всеки справочник, но ние с Пам се отправяме към периферията на града.

Там е другата крайност на живота. По улиците и до катакомбите има много лентяи , бедняци, самотници и скитащи деца. То притиска хората от юг, а бедняшките квартали са лабиринти от криви, тесни улици, вкопани всред високи неуредени къщи.

В тах навсякъде господства нищетата. Нейният печат е по лицата на мръсните гладни старци, на изтощените сухи жени, на измършавелите лица. Всички те представляват потискаща съзнанието картина. Без думи се гледахме в синьозелените си очи проницателно, без светлина. Разбирахме се без думи и жестове, защото се докосвахме със сетивата си до обратната страна на съществуванието.

Явно тя, черната, злата, изтощителната страна на живота тук, бе също толкова голяма колкото и другата-на адмирациите и възхищението от този круиз. Така разбрахме , че дуалистичното сътворение си е вечно, независимо кога, на колко години и къде прозираш това.

Основан е в пр. Тази ивица има ширина до км, затова градът е могъл да расте само на дължина в източна и западна посока. По това време Розета и Дамиета разположени на делтата са били главни пристанища в Египет. Французи и англичани започват борба за тази старна. Там се насочва Наполеон, който обаче е понесъл тежко морско поражение при Абукир в боя срещу адмирал Нелсън.

През XiX век голяма роля има прокопаната в средста на века железница от км до Кайро. Хората из града с различни черти. Откъсвам очи от историческия пътеводител и съм отново в света на сетивата си.

Пристанището е красиво и със своите мащаби, но постройките около него и целият архитектурен ансамбъл представляват живата арабска приакзка в движение. Той е съкровищница на елинистическата култура, средище на което е бил градът. Там се почувствах в друга галактика, в друго измерение.

Това са два свята в едно обществокрайно антагонистично, общество с противоречиви интереси и цели. Едната част живееща в охолство, другата в крайна мизерия.

Разсъждавам мислено и си рисувам въображаеми картини на този град-антика, събирателен фокус на ранното христоанство. На и август г. В Египет след голямо земетресение В Александрия морето сякаш си отишло. То се дръпнало далеч от брега.

Беславно е унищожавана няколко пъти и разпилявана по чужди земи. Подобна е съдбата и на Александрийския фар-безследно угаснал през вековете. В нея особено ярко се откроява народностното начало. Тя произхожда от устното народно творчество, отразява бита и мирогледа на човека от народа и служи чрез нравоучителния си характер на народа. Баснята по форма представлява кратък разказ, облечен много често в стихотворна форма, съдържащ ироничен или сатиричен елемент, изразен чрез иносказанието.

Обикновените герои на баснята са животни, но нерядко срещаме в нея хора, богове, дори предмети. Олицетворението и афористично изказаният извод моралът, нравоучението, поуката са ярките белези на баснята. Ето защо тя от незапомнени времена, та и до днес служи на хората при оформянето на техните етични и естетични норми, а чрез своята разобличителност е силно оръжие в ръцете на потиснатите и поробените срещу насилниците и поробителите.

Баснята е огледало на пороците и недостатъците на нашето ежедневие и силно идейно оръжие в борбата срещу тях. Обикновено баснята се свързва с името на Езоп. Смята се, че тя е възникнала в Древна Гърция и че нейният създател е Езоп. Такава представа е погрешна, както и представата, че гърците били заели този жанр от египтяните или индусите, от асировавилонците или евреите или пък от коя да е друга източна култура.

Баснята е толкова стара, колкото старо е образното мислене и словото на човека. Известно е, че един от първите видове на словесното народно творчество е приказката. Така че тя е естествено, спонтанно възникнал продукт на идейно-художествената изява на човека, облечен в словесна форма, който срещаме у всички народи без разлика на географско местоположение и степен на развитие. В приказките и басните се разказват премеждията и изпитанията както на хора, така и на животни, които в най-стария, земеделско-скотовъдчески стадий от живота на хората са им били най-близките, непосредствените другари, тяхното обкръжение.

Но баснята, за разлика от приказката, дава предпочитание на животните пред хората като нейни герои. Приписвайки на животни мъдрост или породи, тя позволява много по-непосредствено и в по-широк план да ги търсим и да ги видим в себе си или в ближния, кара ни да се замисляме върху живота и върху нормите на нашето поведение. Зад образите на животните баснописците много по-безопасно са прикривали насмешката, иронията, сатирата.

Ето защо баснята е била широко използувана тъкмо във времена на потисничество и безправие. Кой е Езоп и защо името му е толкова тясно свързано с появата и развоя на баснята в европейската литература? Старите гърци имали склонност да свързват всеки литературен вид с определено лице, да правят от него негов създател.

Така Омир е създателят на епоса, Есхил — на трагедията, Херодот е баща на историята, а Езоп е създател на баснята. А в същност и преди Омир е имало епос и епически поети, и много преди Езоп са се създавали басни.

В запазени фрагменти от поетическото творчество на живелия през VII в. Знаем, че поетите Симонид и Стезихор също вмъквали басни в своето творчество. През VI в. Пишат се в стихове наставления, поговорки, пословици, гатанки. Тогава философи, учени, политици като Талес, Анаксимандър, Солон и др.

Именно в тази епоха традицията ни представя Езоп. Езоп е полулегендарна личност. Едни отричат съществуването му, но повечето учени са убедени, че той е историческо лице. Наистина данните за живота му са оскъдни и противоречиви, но че той е живял, едва ли има сериозно основание за съмнение.

Вярно, абсурдно е да се мисли, че през VI или V в. Но че по това време е живял между гърците един популярен и обаятелен човек на име Езоп, който притежавал необикновен талант да подема сътворените от народа басни, да ги оживява и обновява, да създава нови, като ги вмъква по крайно умел, завладяващ масите начин в словото си при своята морализаторска дейност, е нещо неоспоримо.

И докато съвременните му художествени творци обличали произведенията си в стихове, той съчинявал в проза, като ги използувал в своята практическа дейност. Едва няколко века по-късно сънародниците му започнали да ги събират и издават в сборници. Какво знаем за живота и личността на Езоп? Ние добихме през последните няколко години известна представа от романизираната биография на немския писател А.

И трите произведения, приети у нас с голям интерес, имат значителна познавателна стойност. Но съвсем естествено е, че тук фактите са подложени на художествено пресъздаване и са в зависимост от творческата инвенция.

Затова сега е уместно да споделим с българския читател всичко, което се знае за знаменития гръцки баснописец въз основа на античната традиция. Те са в същност канавата, която използуват останалите антични писатели, в която те втъкват и други факти, повечето от които критиката отхвърля като неправдоподобни. Езоп е живял през VI в.

Произхожда от Фригия област в Мала Азия. Някои автори го изкарват тракиец, а други — лидиец. Според Херодот той бил роб на самосеца Иадмон. Тук другарка по съдба му била тракийката Родопис. Хераклит от Понт пък твърди, че Езоп бил освободен от господаря си Иадмон, като преди него бил роб на философа Ксант. За този философ, лидиец по произход, нищо повече не знаем.

Пребиваването на Езоп на о. Самос представлява първият период от живота му и както повечето изследвачи твърдят, най-достоверният. Следват няколко пътувания в Изтока, които съставляват вторият период от дейността му. Почти всички са единодушни, че описаните у някои антични автори авантюри в Лидия и Вавилон са едни от многото измислици, които съставляват т.

Така Плутарх ни представя Езоп при двора на лидийския цар Крез: че Крез го изпратил начело на една делегация в Делфи, за да извърши тържествено жертвоприношение, като поднесе голям паричен дар на жреците. Плануд, изграден безсъмнено върху много по-стари източници, чрез свободния превод, направен от френския баснописец Лафонтен, служи за извор на всички модерни художествени пресъздавания на образа и на живота на безсмъртния гръцки мъдрец.

В същност в тези думи ние трябва да виждаме описанието на Езоп-артиста, който умеел да завладява слушателите си, предавайки комизма на разказваните от него басни чрез жест, мимика и глас. Оттам и античните писатели да ни го представят в изопачен вид.

А той е високо ценен и уважаван в Атина. Тук му е била издигната статуя от прочутия ваятел Лизип. Аристодем, ученик на Лизип, също изваял пластично образа на Езоп. Но нито Агатий, нито Тациан, които ни осведомяват за това, не споменават нито дума за някаква уродливост.

Тук Езоп седи до Солон и е представен като активен събеседник, отличен и духовит разказвач. Събеседващите се обсипват взаимно с шеги, но никой дори не загатва за грозотията или за някакъв физически недостатък на Езоп. При това той тук присъствува в качеството си на пратеник на цар Крез при коринтския владетел Периандър и при оракула в Делфи.

Така че легендата за грозния и уродлив Езоп се създава много по-късно сред народа, а след това и в литературната традиция. Вероятно това е плод на идеята за по-силно контрастиране на физическата незначителност и дълбокия ум и наблюдателност, пренесена на по-широк план: социалните низини, криещи в недрата си дълбоки таланти, носители на високо, хуманно светоусещане и на градивни идеали.

Третият период на живота на Езоп е свързан с неговата гибел. Данните за него са изградени върху няколко варианта в зависимост от авторите, които ни го предават, тъй като в основата му лежи един легендарен мотив. Тук Езоп е в Гърция и по-специално в Делфи. Разгневените делфийски жреци поставили в торбата му една свещена златна чаша. Езоп, неподозиращ нищо, тръгнал на път за Фокида.

Жреците го застигнали по пътя и го заловили с обвинението, че е откраднал свещен предмет. Осъдили го на смърт чрез хвърляне от скалата, която се намирала наблизо до светилището. Това било наказанието за светотатствениците. А според данните, почерпени от Херодот, животът на Езоп трябва да се постави между и г.

Накрая можем заедно с изследвачите на живота и творчеството на Езоп да направим заключението, съгласно данните на Херодот, който е най-близък по време до него и следователно най-сигурен източник, че през VI в. Басните на Езоп представляват кратък разказ приказка , в който по алегоричен път се разкриват забелязани в живота, сред хората пороци, недостатъци, слабости, за които в приложената към баснята поука морал се сочат пътят, начинът, средствата, с които могат да се превъзмогнат.

Басните са сценки или портрети от живота, в които хората носят маски на животни, дори на предмети или растения, а понякога се представят и в собствените си образи или пък скрити зад лицето на някое божество.

Но както вече посочихме, предпочитаните герои на Езоповите басни са животните. Така от представените басни почти в три четвърти от тях действуващите лица са животни, а в останалата една четвърт са хора, богове, дървета, растения и предмети. В басните срещаме най-различни животни, но предпочитаните са лисицата, вълкът, лъвът, орелът, магарето, кучето, жабата, змията.

Обикновено всяко от тях се явява като постоянно олицетворение на определен човешки тип. Така лисицата олицетворява хитреца, подлизурката, коварния измамник, вълкът — бруталността, наглостта, магарето — себелюбеца, тщеславния, камилата — наивника, стигащ до глупост, лъвът пък ни олицетворява човека, който има чувството за собственото си величие, мравката е трудолюбивият стопанин, надарен с чувство за предвидливост, змията е самата подлост, а жабите са обикновено глупави, но нелишени от самомнение и т.

От боговете най-често срещаме Зевс като върховен съдник, както и Херакъл и Хермес, които се ползували с особена популярност, тъй като били представяни с качества, особено допадащи на народа: първият е надарен със сила и смелост, а вторият — с хитрост. В поуката морала , придружаваща почти винаги баснята във формата на неин логически извод, изказвана само с едно или две изречения, се разкриват най-често ярки качества и добродетели на народа: вярата в дружбата и приятелството, признателността за сторено добро, любовта към труда; цени се искреността и откровеността, умереността, мярката в нещата и в поведението ни.

В поуката често сме съветвани да бъдем високо съзнателни, благоразумни, предвидливи и скромни, за да сме в състояние да отбегнем злото и козните на хитрите и вероломните, да не се лакомим за неща, за които не притежаваме необходимите качества и пр. Трябва и да отбележим, че често приложените към басните поуки имат слаба връзка със съдържанието им, а дори и съвсем не подхождат.

Понякога те са свързани само с някой детайл, с нещо, което стои встрани от основната идея на баснята. И това не е случайно, тъй като поуките обикновено са били прилагани към басните по-късно и са били подлагани често на преработка според етичните и идеологични норми на епохата.

В тези например, в които се говори за бога, за провидението или за божествения промисъл, ясно личи, че са интерполирани през християнско време. Затова и често, особено в популярните издания на Езоповите басни, поуките се изпускат или пък се прилагат отделно в края на книгата. Предоставя се, така да се каже, на читателя сам да направи своя извод. Някои от басните имат формата на анекдоти напр. Много от басните могат да бъдат изтъкнати като образец на жанра. Те просто завладяват читателя със своите литературни качества: живост, непосредственост, устремност, динамичност, умела типизация на образите, стегнат език, ясна мисъл.

Неслучайно те са били преработвани по-късно, чак до наши дни, и се ползуват с широка популярност. Тъй като Езоп не е записвал, нито издавал своите басни, а ги е разпространявал устно и едва по-късно те са били записвани, при това подлагани на много редакции, интерполации, че и преработки, науката стои безсилна пред много въпроси.

Така тя не може да отсъди измежду многото запазени сборници с Езопови басни кои от тях представляват първоначалното ядро, към което впоследствие са били напластени други басни; а известно е, че още Лютер и Бентли посочват, че сборниците не съдържат само басни, които принадлежат на един определен автор, а че са плод на колективно творчество, въплътило в себе си народната мъдрост. А и самите басни не дават исторически податки, за да можем да установим мястото и времето на създаването им.

Те са доста разнородни по език и стил. Така наред с класическия йонийско-атически ще срещнем и думи и обрати и от късногръцкия и новозаветния гръцки, дори и диалектизми. Тъй че днес е почти безплоден опитът за едно пълно научно издание на басните на Езоп, способно да разреши всички проблеми на стила, езика, композицията, стратификацията. Езоп се радвал на популярност още отрано.

Така в IV в. Още оттогава е започнала стихотворната им преработка. Пръв, който се заел да събере басните на Езоп през IV в. След това басните се издават многократно, та днес ние разполагаме с около стотина сборника, разпръснати по големите библиотеки на Европа. Басните, които по един или друг начин се приписват на Езоп, са около Повечето от тях притежаваме в няколко варианта — както в проза, така и стихотворни.

Fabulae Aesopicae. Това издание обаче е доста остаряло. То съдържа дори и басни, взети от различни автори, които са ги използували, като са ги вмъкнали в своите произведения включени са например и много от басните на Бабрий. Издаденият пък през г. Разликата в броя на басните в различните издания се дължи често пъти на това, че не се разграничават вариантите на отделните басни. Chambry Aesopi fabulae. Той ни беше особено полезен при написването на настоящите редове.

Езоповите басни поради своя възпитателен характер са се ползували през всички времена с популярност, изразена в четене, разказване, цитиране, издаване, преразказване; техният отпечатък личи върху творчеството на всички по-сетнешни баснописци още от античността, та чак до наши дни. Нека направим едно кратко проследяване. През елинистическия период на гръцката литература IV—I в. Към I в. Още по-предпочитана е тя в римската литература. Езопови басни срещаме у поетите Луцилий II в. Творчеството на Федър е нов етап в развитието на баснята след Езоп.

От запазените басни на Федър всичките са написани в стихотворна форма, в размера на близкия до разговорната реч ямбически сенар 47 могат по един или друг начин да се свържат с Езопови басни: те обаче не представляват стихотворен превод, а са преработки, като много от тях получават ново звучение, друга поука. Федър, независимо от благотворното влияние на Езоп, е един оригинален творец, велик баснописец като своя гръцки предшественик и учител. По-късните европейски баснописци Лафонтен, Крилов го имат за свой учител наравно с Езоп, а в някои случаи дори проявяват предпочитание към римлянина.

Басните на Федър са особено силни. Те представляват остър сатирически памфлет срещу пороците и развалата, тиранията в Рим през времето на Юлиево-Клавдиевата династия. Те са своеобразен протест на угнетените срещу силните на деня. Пак по това време от I в. След няколко художествени басни, вмъкнати в творчеството на големите гръцки майстори на словото Плутарх и Лукиан II в.

Творчеството на Никострат, който е бил ретор и живял по времето на императора-философ Марк Аврелий, не е запазено за нас. Един негов съвременник ни съобщава, че бил написал десет книги с басни, не само Езопови, но и такива в драматична форма. Вероятно Бабрий, от когото познаваме около басни, е използувал сбирката на Никострат.

У Бабрий се повтарят много от сюжетите на Езоп и Федър в стихотворна преработка на гръцки език, в размера на холиамб наред с басни на съвременна тема. Заслужава да отбележим, че художественото майсторство на Бабрий далеч отстъпва от това на двамата му велики предшественици.

В някои от изданията на басните на Езоп напр. Българският читател навярно не ще срещне в нашето издание някоя басня, която му е била позната като басня от Езоп. Това означава, че тя е достигнала до нас чрез Федър или Бабрий, или някой друг автор, при това често през втората преработка на някой от големите европейски баснописци. С други думи представените на български басни носят отпечатъка, доколкото е възможно при всяко творчество, свързано с определена личност, но носещо белезите на народното творчество поради вторичното писмено фиксиране на една устна традиция, на известно единство — свързани са, макар и много външно, с известна творческа индивидуалност.

През късната античност басните на Езоп са били особено популярни в школите по реторика, където са били много подходящи поради своята педагогическа стойност за целите на обучението. Бъдещите оратори са упражнявани да развиват по зададен сюжет къса басня, да развият или преработят готова басня, да превръщат басни от проза в поетична форма или обратното. През Средните векове и по-специално във Византия също се събират и преработват сюжети на Езопови басни, но те нямат стойността на своите образци.

От това време можем да споменем имената на Симеон, Никифор Григорас, на Цецес и др. По-късно, в новите времена, басните на Езоп са измежду най-четените произведения на старогръцката литература, особено в училищата.

Те са били преиздавани, превеждани, преразказвани, преработвани и са оплодили чрез благотворното си влияние творчеството на цял наниз европейски писатели. Можем свободно да кажем за Езоп, че едва ли има друг античен писател, без когото да е минал по-късен писател, който е творил в същия жанр. Най-големите световни баснописци, добили слава на класици в своите национални литератури и надхвърлили дори техните рамки, за да влязат в златния фонд на световната художествена мисъл, са в по-голяма или в по-малка мярка негови ученици, дори чрез приемствеността на Федър или в по-малка степен, на Бабрий.

Всеки от тях използува някой от сюжетите, срещани у тези двама антични предходници, или черпи от силата на разобличението, като налага своята творческа индивидуалност и допринася за развитието на баснята като един от най-действените, увличащи със своята непосредственост жанрове на литературата.

Така както класици на баснята в античността са гъркът Езоп и римлянинът Федър, в новите времена това са французинът Лафонтен и русинът Крилов. Лафонтен осмива порядките на абсолютизма, Крилов разобличава крепостническа Русия. А нима се прекъсва нишката, която води от Езоп, в творчеството на близките ни по време или наши съвременници, на един Демян Бедни или Сергей Михалков, на нашите П. Темите, сюжетите, героите може да се менят, но необходимостта от разобличаването на лошото в живота в устрема към красивото, градивното ще ни кара винаги да се връщаме към творчеството на онзи велик грък, който ни показа, че силата на мисълта и на словото в една от най-действените им форми — баснята, може да направи човека свободен по дух, да му вдъхне оптимизъм и вяра, да го окрили в борбата за хуманизъм и щастие.

У нас Езоп е едва ли не най-популярният древногръцки автор. Към богатството на неговото творчество нашите писатели и просветители са се обръщали нееднократно.

Той е превеждан, преразказван, издаван в отделни книжки или по списания и вестници. Едва ли има детско вестниче или списание, което да не е отпечатвало на страниците си някоя и друга Езопова басня. Още преди Освобождението наши писатели и книжовници превеждат басни от Езоп. Така Софроний Врачански още в год. По-късно превеждат и П.

Славейков изд. От Освобождението насам се издават също няколко превода: на Хр. Драганов изд. Алексеев, на Н. Влахов изд. Балабанов София, г. Битев София, г. Издавани са и няколко по-малки сборника, като: Езопови басни, от Ар. Превод от руски, Хасково, ; Н. Лазаров, Избрани басни от Езоп и др. София преводачът не е отбелязан. Освен това Ангел Каралийчев издаде през год. През год. Всички тези издания имат своя принос за обогатяването на нашата художествена култура, като правят достъпен за читателя Езоп, премахвайки пречката на трудно преодолимия старогръцки език.

Но те имат и своите слабости. Така никое от тях не дава пълен превод на басните никое от тях не достига дори до половината от броя им , а с изключение на преводите на Райно Попович и Ал. Балабанов който пък съдържа най-малко басни никое не е направено от оригиналния език, а посредством друг език — новогръцки, руски, френски.

Освен това в повечето от тях има неточности, а някои са остарели по език или пък представляват библиографска рядкост и са трудно достъпни. Всичко това само оправдава идеята да се издаде пълен превод на басните на Езоп, направен от оригинала, и с това — да се запълни една празнина, като се поднесе на българския читател в достъпна форма едно истински класическо, безсмъртно произведение, което ще обогати неговия мироглед и естетическата му култура.

Тодор Сарафов 1. Добрините и злините Добрините, поради своята слабост, били прокудени от Злините. Възнесли се на небето. И запитали Добрините Зевса [1] как трябва да постъпват с хората. А той им казал: не всички заедно, а една по една да ги спохождат. Та затова Злините, понеже са близо до хората, постоянно ги връхлитат, а пък Добрините стигат по-бавно — докато слязат от небето. Никой лесно не случва на добрини, а всеки от нас ежедневно бива поразяван от злините.

Продавачът на статуя Един човек издялал дървена статуя на бог Хермес [2] , отнесъл я на пазара и я изложил за продан. Като не се явявал никакъв купувач, той, за да привлече хора, започнал да вика, че продава божество, което носи сполука и печалба. Един от случилите се там хора се обърнал към него с думите: — А бе, човек! Щом като е такава статуята, защо я продаваш? Можеш сам да се ползуваш от нейната, помощ. А той му отговорил: — Защото аз се нуждая от някаква бърза помощ, а този бог има навика да прави услугите бавно.

Баснята подхожда за користолюбивия човек, който дори и боговете не зачита. Орел и лисица Орел и лисица се сприятелили и решили да живеят като съседи — по този начин те искали да затвърдят взаимно дружбата си.

Орелът се издигнал на върха на едно дърво и там си свил гнездо, а лисицата се свряла в шубрака под него и там си заотглеждала малките. Но един ден, когато лисицата била излязла по полето за храна, орелът, гонен от глад, се спуснал в шумалака, грабнал лисичетата и си направил угощение заедно със своите орлета. Върнала се лисицата, разбрала какво се е случило и останала огорчена не толкова от гибелта на рожбите си, колкото от своята безпомощност — нали била четвероного, не можела да преследва птица.

Затова, като се изстъпила отдалеч, проклела злодея — само това остава на слабите и безпомощните. Но скоро се явил случай да въздаде заслуженото на орела заради поруганото приятелство. На полето хора принасяли една коза в жертва.

Орелът се спуснал и отмъкнал пламтящия дроб. Отнесъл го в гнездото, но силен вятър задухал и разгорял буен пламък от дребната и суха слама.

Та орлетата — те били още съвсем малки — тупнали на земята. Втурнала се лисицата и пред очите на орела излапала всичките. Баснята показва, че тези, които престъпят приятелството, може да отбягнат отплатата на поруганите, ако те са слаби — но няма да ги отмине възмездието свише. Орел и бръмбар Орел преследвал заек. А той, като нямало наоколо други да му се притекат на помощ, видял един бръмбар, който единствено случаят му изпречил, та него замолил.

Бръмбарът започнал да го окуражава и щом видял орела да връхлита, замолил го да не грабва неговия молител. Бръмбарът обаче затаил в себе си омраза към орела и захванал да дебне къде си свива гнезда. Щом той си снесял яйца, бръмбарът се устремявал отвисоко, бутал ги и ги чупел. Накрая орелът, прогонван отвсякъде, прибягнал до Зевса за помощ — а орелът е свещената птица на Зевса — и му се примолил да му осигури безопасно място, където да си отглежда рожбите.

Зевс му позволил да снася яйцата си в собствения му скут. Бръмбарът видял това, направил топка от тор, издигнал се високо и когато стигнал над скута на Зевса, пуснал я там.

А Зевс, за да се отърси от нечистотията, изправил се и без да забележи, изхвърлил яйцата. Оттогава, казват хората, по времето, когато се появяват бръмбарите, орлите не мътят. Баснята учи, че не бива да се отнасяме с пренебрежение към никого и да смятаме, че някой човек е дотолкова безпомощен, че да не може, когато бъде поруган, да си отмъсти по някакъв начин. Орел, гарга и овчар Орел се спуснал от една висока скала и отмъкнал агне.

Една гарга го видяла и решила от завист да направи същото. И като се спуснала със силен крясък, налетяла на овен. Овчарят най-сетне забелязал какво става, втурнал се и я хванал. А на въпросите им що за птичка е това, той отговорил: — Доколкото мога добре да разбера — гарга, но според както иска да се представи — орел. Така съперниченето с превъзхождащи ни не води до нищо и към несполуките се притуря и присмех.

Орел с подрязани криле и лисица Веднъж орел бил хванат от някакъв човек. Той му подрязал крилете и го оставил в къщи заедно с кокошките. От мъка орелът залинял, не приемал никаква храна; наподобявал някакъв затворен в тъмница владетел.

Но друг човек го купил, оскубал му перата по крилете, намазал ги с балсам и по този начин те могли отново да израснат. Орелът полетял, грабнал в ноктите си един заек и го поднесъл на човека в дар. Лисица някаква видяла всичко и се провикнала: — Недей го дава на тогова, а на първия си господар; защото този по природа си е добър.

По-добре е да умилостивиш оногова, за да не би отново да те залови и пак да ти оскубе крилете. На благодетелите си трябва честно да се отплащаме, а злите хора — благоразумно да отбягваме. Простреляният орел Орел стоял на върха на една скала и дебнел да хване някой заек, но го улучил един стрелец: стрелата пробола тялото му, а крайчето с перцата щръкнало пред очите му. Като ги видяла, птицата казала: — Още една мъка в повече за мен: да умра от собствените си пера!

Жилото на мъката пронизва по-силно, когато човек е подхвърлен на опасност от близките си. Славеи и сокол Славей, кацнал на едно високо дърво, пеел според обичая си. Зърнал го сокол, който търсел храна, спуснал се и го грабнал. Захванал славеят в предсмъртния си час да се моли да го пусне. Изтъквал, че той не достига да запълни стомаха на един сокол; че соколът, когато се нуждае от храна, трябва да се насочва към по-едрите птици.

А соколът го прекъснал с думите: — Та аз толкова ли съм глупав, че да изпусна от ръцете си готовата храна и да гоня някаква въображаема? Така и между хората: безразсъдни са тези, които в надеждата си да получат нещо повече изпускат това, което е в ръцете им. Славей и лястовица Лястовицата съветвала славея да отиде като нея да се храни и живее при хората.

Затова си живея по пусти места. Огорченият от някой случай на съдбата има желанието да отбегне дори и мястото, където го е сполетяло страданието. Длъжникът атинянин В Атина един длъжник, когато бил поканен от своя кредитор да си плати дълга, започнал най-напред да моли да му се даде отсрочка, заявявайки, че се намира в затруднение. След като не могъл да го убеди, докарал единствената свиня, която имал, и в присъствието на кредитора я изложил за продан. Приближил се един купувач и запитал дали свинята е породиста.

А той отговорил, че тя не само ражда, но и по необикновен начин: на Елевзинските празници [4] — женски прасета, а през Панатенеите [5] — мъжки. Онзи останал изумен от казаното. Тогава кредиторът се намесил с думите: — А, недей се учудва! Та тя на Дионисиевите [6] празници ще ти роди и коз лета! Баснята разкрива, че мнозина заради лични облаги не се поколебават дори лъжливо да свидетелствуват за невъзможни неща.

Негърът Един човек си купил негър, като си мислел, че цветът на кожата му се дължи на лошите грижи на предишния собственик. Отвел го в къщи и се заловил да го избели, като приложил всякакви сапуни и бани. Но не успял да промени цвета на кожата — дори го поболил с прекалените си усилия. Баснята показва, че природните особености на хората си остават такива, каквито веднъж са се създали.

Котка и петел Котка сграбила петел, но искала да го изяде под благовиден предлог. Тя започнала да му сипе обвинения, че безпокои хората, като кукурига нощем и не им дава да спят. Той, от своя страна, захванал да се защищава, че прави това за тяхно добро — за да ги разбуди за ежедневния им труд. Ново обвинение му поднесла котката — че е птица, безсрамна по своята природа: сношава се с майка си и със сестрите си.

И това той казал, че прави за полза на стопаните си — че след това кокошките им снасят много яйца. Накрая котката извикала: — Е-е-е! Че ако ти можеш да ми натрупаш много благовидни оправдания, това съвсем не значи аз да остана съвсем гладна! И се нагостила с него. Баснята разкрива, че един лош характер, който си е наумил да безчинствува, ако не е в състояние под някакъв благовиден предлог, върши злото открито.

Котка и мишки В една къща имало мишки. Котка някаква разбрала това и отишла там. Започнала да ги лови една по една и да ги яде. А мишките, след като непрекъснато ставали плячка, взели, че се скрили по дупките си и котката не можела вече да ги достига. Разбрала тя, че с някаква хитрост трябва да ги примами. Затова се покачила на една дървена кука, провесила се на нея и се престорила на умряла.

Една от мишките надникнала от дупката си и като я съгледала, извикала: — Ей, приятелко! Та ти и на торба да станеш, пак не ще те доближим. Баснята говори, че разумните хора, след като са изпитали злини от други, не могат да бъдат подмамени от техните преструвки.

Котка и кокошки Котка, като чула, че в някакъв чифлик птиците боледували, се предрешила на лекар, взела със себе си и необходимите за професията инструменти и се представила. Изстъпила се тя пред курника и ги заразпитвала как се чувствуват. А те я прекъснали с думите: — Добре, ако ти се изметеш оттук.

Така и злите хора не могат да заблудят разумните, колкото и да се преструват на честни. Коза и козар Един козар подкарал козите си към кошарата. Една от козите била изостанала, улисана в някаква сладка паша. Започнал да се моли на козата да не го обажда на господаря. А тя му отговорила: — Та дори и да премълча, как мога да прикрия работата? Нали всички ще видят счупения ми рог? Когато вината е явна, не е възможно да бъде скрита.

Коза и магаре Един човек гледал коза и магаре. Козата завидяла на магарето, че получава много храна. Затова започнала да му нарежда, че неговата мъка няма край: той или тика воденичното колело, или носи товар на гърба си.

Дала му съвет да се престори, че получава епилептичен удар и да се свлече в някоя яма, за да си отпочине. То я послушало. Отпуснало се, но се наранило тежко. Повикал господарят лекар и го замолил да помогне. А той казал, че трябва да вкарат на магарето бял дроб от коза — само така щяло да се оправи. Пожертвували козата и излекували магарето.

Който крои другиму коварства, сам става причина за собствените си беди. Козар и диви кози Козар откарал козите си на паша. Като забелязал, че те се били смесили с диви, привечер откарал всичките в своята кошара. На следния ден се появила силна буря. Като не могъл да ги отведе на обикновената паша, оставил козите вътре. На собствените кози отделил малко храна, само колкото да не гладуват, а на пришълките сипал повече, за да ги опитоми.

Утихнала бурята и щом извел всичките на паша, дивите поели стръмнините и избягали. Започнал козарят да ги обвинява заради неблагодарността им, задето те, въпреки че били подложени на особени грижи, са го изоставили. А козите се извърнали и му отговорили: — Та тъкмо затова най-много се страхуваме. Щом като ти вчера нас — пришълките, гледа по-добре от старите кози, става ясно, че ако и други след това придойдат, тях ще предпочетеш пред нас.

Баснята показва, че не бива да ни радва приятелството на хора, които предпочитат нас — новите си приятели, пред старите, и да имаме на ум, че когато вече нашето приятелство поостарее, ще се сприятелят с други и тях ще предпочетат пред нас. Грозната робиня и афродита Един господар обичал своята грозна и зла робиня.

С парите, които получавала от него, тя започнала да се конти и да съперничи на господарката си. Не бива да се надуват тези, които по нечестен път са се замогнали и особено ако са прости и неприятни хора.

Петли и орел Два петела повели борба заради кокошките. Накрая единият успял да изгони другия. Победеният се оттеглил на едно затънтено място и се спотаил. Победителят пък подскокнал нависоко, кацнал на върха на зида и с цял глас закукуригал. И тутакси някакъв орел връхлетял и го грабнал.

Та скритият в сянката петел сега необезпокоявано започнал да задиря кокошките. Разумна скромност — сигурна победа. Петли и яребица Един човек имал в къщата си два петела. Веднъж видял да се продава опитомена яребица. Купил я и я отнесъл в къщи, за да я отхрани заедно с петлите. Но петлите започнали да я гонят и кълват. Яребицата изпаднала в отчаяние, понеже си мислела, че те я мразят, задето е от друга порода.

Не минало много и яребицата забелязала, че петлите влизали в бой помежду си и не се откъсвали, додето не се разкървавят. Тогава тя си казала: — Е, няма да се сърдя, че ме кълват. Та нали виждам, че и себе си не щадят. Баснята показва, че разумните хора по-леко понасят обидите от близки хора, когато виждат, че те не щадят дори и домашните си.

Рибари Рибари отишли на риболов. След като се измъчили дълго да стоят над мрежата, без да уловят нещо, отпуснали се в лодката съвсем отчаяни. В този момент един тунец вид едра риба , преследван от нещо, в своя устрем неочаквано скочил в лодката. Рибарите го хванали, занесли го в града и го продали.

Така често това, което нашето умение ни отказва, поднася ни го случайността.

Редкий способ восстановить зрение Улучшение после одного просмотра

Но отягощенный грузом мыслей, Элвин юнонв конце концов отказался от зрение 7 юнона намерения, и ограничился ролью Внешне нельзя было определить, кто из этих молодых горожан вышел из Зала Творения в этом году, а кто прожил в Диаспаре столько же, сколько и Элвин. Значительные колебания в росте и весе не были связаны с возрастом. Люди просто рождались такими.

Похожие статьи:

Вести недели: "Почему люди стремительно теряют зрение после 40 лет? Кто планирует спасать людей от полной слепоты?

Российский студент-вундеркинд получил высшую медицинскую награду страны за открытие способа восстановления зрения в любом возрасте

Материал опубликован: 2019 года

Летом 2019-го года на Европейском конгрессе врачей-офтальмологов случилось невероятное. Весь зал 10 минут стоя аплодировал человеку, находившемуся у трибуны. Им был Павел Мельник — Российский студент. Именно он предложил использовать уникальную формулу, позволяющую вылечить заболевания зрения в любом возрасте и предотвратить полную слепоту.

Мельник предложил отличную идею, а ее реализацией занялись научные структуры России. Специалисты из московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и масса других специалистов занимались разработкой средства. Средство уже создано и показывает отличные результаты.

Как новое средство сможет спасти миллионы людей от полной слепоты и почему граждане России смогут получить его за 147 руб. — в нашем сегодняшнем материале.

Корреспондент: "Павел, вы входите в десятку самых умных медицинских студентов мира. Почему вы решили заняться именно проблематикой снижения зрения?"

Не слишком хочется говорить об этом на публику, но мотивация тут исключительно личная. Несколько лет назад у моей матери началось прогрессирующее снижение зрения, не помогали ни очки, ни линзы - зрение продолжало ухудшаться. Её записали на операцию, но уже за неделю до срока выяснилось, что прогрессирующая слепота у нее из-за плохого кровеснабжения хрусталика и глазного дна, а значит ни о какой операции не может быть и речи.

От подобного заболевания, в свое время, полностью ослепла моя бабушка. Тогда я и начал изучать вопросы связанные с заболеваниями зрения и их лечением. Был шокирован, когда понял, что большинство лекарств в аптеках - это бесполезная химия, которая только еще сильнее усугубляет ситуацию. А мама ведь принимала их считай каждый день.

Последние три года я полностью погрузился в эту тему. Собственно, новый метод лечения заболеваний глаз, о котором сейчас все говорят, появился в процессе написания дипломной работы. Я понимал, что придумал что-то новое. Но и подумать не мог, что это вызовет такой интерес со стороны разнообразных структур.

Со стороны каких именно структур?

Как только появились публикации о моем методе лечения, сразу же начали поступать предложения о продаже идеи. Первым обратились какие-то французы, предложив 120 тысяч евро. Последним был американский фармацевтический холдинг, они хотели ее выкупить уже за 35 миллионов долларов. Сейчас я сменил номер телефона и не захожу в социальные сети, потому что каждый день по всем каналам связи долбятся с предложениями о покупке.

Но, насколько я знаю, вы не продали формулу?

Да. Возможно это прозвучит немного резко, но я создавал ее не для того, чтобы на ней наживались какие-то люди за границей. Ведь что будет, если я продам формулу за границу? Они получат патент, запретят производство по этой формуле остальным и задерут цену на средство. Я может и молодой, но не идиот. При таком раскладе россияне просто не смогут лечиться. Мне один из иностранных врачей говорил, что такое средство должно стоить не меньше 3000 долларов. Это ни в какие ворота ведь. Кто его в России сможет купить за три тысячи долларов?

Поэтому, когда мне поступило предложение от государства об участии в разработке национального российского продукта, я сразу же согласился. Мы работали вместе с лучшими специалистами из Института глазных болезней им. Гельмгольца. Это было потрясающе. Сейчас продукт уже завершил клинические испытания и доступен для людей.

Со стороны государства разработку продукта координировал Нероев Владимир Владимирович , генеральный директор московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и главный внештатный окулист Министерства здравоохранения РФ. Мы попросили его рассказать о новом средстве и о планах на него.

Корреспондент: "В чем заключается суть идеи Павла Мельника? Она на самом деле помогает вернуть зрение в любом возрасте?"

Идея Павла - это новый подход в лечении зрения, даже с наследственными болезнями. Для специалистов не является секретом, что все аптечные препараты на сегодняшний день могут помочь только на начальных стадиях. Более того, часто недобросовестными врачами практикуется такой подход, что сначала больному приписываются куча лекарств, которые только оттягивают неизбежное. А когда приходит момент, что человек практически перестал видеть - его тут же отправляют на операцию.

Для них это только бизнес - никто не задается вопросом вылечить больного.

Наши ученые еще в начале 2000-х годов поняли, что 90% проблем со зрением происходят только по одной причине - недостаточном снабжении глазного яблока кровью, которая питает хрусталик, склеру и роговицу необходимыми веществами. И если устранить эту первопричину, то можно практически полностью отказаться от дорогостоящих операций.

Идея Павла помогает отрегулировать правильное кровеснабжение всего зрительного аппарата человека. Это позволяет полностью устранить риск потери зрения на начальной стадии болезни. Но безусловно мало, чтобы вылечить тяжелые стадии, когда уже речь идет о полной слепоте. Собственно, поэтому и понадобились усилия такого громадного количества врачей и медицинских специалистов, чтобы выстроить вокруг предложенной им формулы эффективное средство, восстанавливающее зрение в любом возрасте.

Корреспондент: "Но ведь считается, что восстановить зрение безоперационным способом невозможно, тем более после 40 лет?"

Это все глупости. Ну и желание фармацевтических кампаний заработать. Уже давно доказано, что любая система организма умеет самовостанавливаться, нужно только ей помочь - снять воспалительные процессы, усилить кровеснабжение и ускорить вывод отмерших клеток и токсинов.

Корреспондент: "А как же лечили зрение раньше? Для этого ведь существует масса лекарств в аптеках."

В том-то и дело, что масса. Но они все основаны на принципе, описанном в самом начале интервью. Препараты только снимают симптоматику - вот и всё на что они способны. Человеку на короткий промежуток времени становится лучше. Но в целом, они скорее негативно влияют на зрение, чем лечат. Тут Павел был абсолютно прав. Если посмотреть на формулы препаратов в аптеках, то любому специалисту понятно, что их стоит принимать только в крайнем случае.

Корреспондент: "В чем отличие от них вашего продукта? Он получается полностью помогает восстановить зрение?"

Основная его задача – создание новой ткани вместо поврежденной и восстановление кровоснабжения глаза. Даже одного применения достаточно, чтобы активизировать более 930 000 клеток, которые непосредственно участвуют в процессе восстановления зрения. И так раз за разом. В этом и заключается ключевой принцип лечения.

При всем этом, мы, как и Павел, подошли к вопросу совсем нетривиально. Наш продукт - это не просто очередная компоновка химических формул, которые кочуют из одного лекарства в другое, а уникальный сплав сильноконцентрированных вытяжек растительного происхождения. Это делает его не только максимально эффективным, но и полностью безопасным при прохождении курса терапии.

Буквально через 1-2 дня после начала приема средства, у человека начинает восстанавливаться зрение. Изображение становится чётким, улучшается фокусировка, снимается покраснение и жжение. Далее происходит восстановление клеток и зрение возвращается даже в самых запущеных случаях. Кроме того, в отличии от аптечной химии, "Оптитрин" не оказывает неативного воздействия на мелкие сосуды глазного яблока.

Корреспондент: "Но ваш продукт ведь тоже будет в аптеках? Сколько он кстати будет стоить?"

Вы ведь в курсе, что как только стало понятно, что у нас действительно получается что-то стоящее, фармацевты атаковали нас по всем фронтам. Они и Павлу изначально предлагали продать его формулу. Совсем не для того, чтобы выпускать его у себя. Наоборот, чтобы не дать запустить средство в производство. Лечение зрения в наше время, это самая большая в мире ниша фармацевтического рынка. Только в США продается лекарств на миллиарды долларов. Наш продукт может кардинально изменить ситуацию на рынке. Никто ведь не будет каждый месяц тратить деньги на старые лекарства, а тем более на дорогущие операции и лазерную коррекцию, когда можно один раз пройти курс "Оптитрин" и вернуть зрение раз и навсегда в любом возрасте.

Аптечные сети - это партнеры фармацевтических компаний, работающие с ними в тесной связке. И естественно зависящие от продаж препаратов. Так что о нас с нашим продуктом там даже слышать не хотят. Несмотря на то, что сейчас это единственный, официально рекомендованный Минздравом России продукт для терапии заболеваний зрения и предотвращения осложнений в виде полной слепоты.

Корреспондент: "Так, а если средства нет в аптеках, то как его достать?"

Мы решили, что если обычные аптеки не хотят о нас даже слышать, то мы обойдемся совсем без них. И наладили прямое распространение "Оптитрин". Без промежуточного звена в виде коммерческой аптеки. Мы обсуждали несколько вариантов и остановились на самом эффективном. Человек, который хочет получить "Оптитрин", должен заполнить форму заявки ниже и дождаться звонка оператора.

Каждый человек, который успеет оформить заказ до 2019 года, получит шанс получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб.. Надеемся, что сработает эффект "сарафанного радио" и каждый излечившийся будет рекомендовать средство своим знакомым.

Корреспондент: "А сколько средство будет стоить для всех остальных?"

Себестоимость производства средства составляет около 10 000 рублей за упаковку. Сейчас нам удалось договориться с руководством Минздрава о том, что они будут компенсировать почти всю стоимость для конечного покупателя. Более 90%. К счастью наверху понимают важность того, чтобы такое средство было доступно всему населению страны, а не только отдельным людям. Взамен мы обязались не продавать формулу средства за рубеж и не отправлять на экспорт, продавая его только внутри России.

Обновлено 2019 года: запасы Оптитрина по акции остались только в регионе, поэтому производитель принял решение завершить акцию 2019 года (включительно).

Каждый, кто оформит заказ до 2019 года, может получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб..


4790 руб.
147 руб.*

*при заказе курса

ПОЛУЧИТЬ "ОПТИТРИН" ЗА 147 руб.


Комментарии: 1439
Александр Нестеров
(г. Пенза)
6 часов назад

Я уже получил по программе это средство. Пользуюсь пятый день, вижу намного лучше, в глазах не расплывается. Сегодня впервые за 15 лет весь день проходил без очков! Как же хорошо видеть всё нормально!

Олег Жукин
(не указан)
11 часов назад

Заказал для своей матери после прочтения этой статьи. За 1,5 недели зрение выправилось с -3.5 до -2.5. Сейчас продолжает пользоваться. Очень хорошее средство.

Нина Пирогова
(г. Курск)
16 часов назад

Как хорошо, что у нас такие умные детки растут! Здоровья ему и удачи!

Кристина Мыльникова
(г. Иркутск)
1 день назад

Я читала в каком-то медицинском журнале об этом средстве. Экспертная статья по моему была какого-то известного врача...

Анастасия Виноградова
(г. Рязань)
1 день назад

Получила для себя 10 дней назад, через месяц у меня назначена была операция. Никогда бы не подумала, что правда можно помочь. У меня была глаукома - вчера на прием к окулисту ходила - он развел руками, зрение восстановилось. Спрашивал чем лечилась, говорил что не слышал о таком средстве, иначе прописал бы мне его сразу а не направлял на операцию (ага, так я ему и поверила)! Заказать-то решила, потому что боялась стать слепой после операции.

Люба Колесникова
(г. Ижевск)
1 день назад

Заказывала матери и отцу. Оба проходят курс и обоим становится лучше с каждым днем. Дома уже обходятся без очков, что громадный прогресс.

Наталья Прыдникова
(г. Киров)
1 день назад

Успела! Завтра должны привезти мне его уже

Полина Лисина
(г. Ростов)
1 день назад

Приятно, что действует акция. Надеюсь, попадаю в первую партию.

Елена Моргунова
(не указан)
2 дня назад

В клиниках творится хаос и ужас. Давно туда уже не хожу, все равно бесполезно. В частных обдирают, как липку, без вариантов просто. Очень благодарна, что мы теперь можем получить Оптитрин за 147 руб..

Марина Филипова
(не указан)
2 дня назад

Читала отзывы и поняла, что надо брать) Пойду оформлять заказ.

Нина Каримова
(г. Иркутск)
2 дня назад

Хорошо, что государство разработало, а не кто-то из частников. С нас бы тогда в три шкуры содрали за это средство.

Юлия Игнатьева
(г. Москва)
3 дня назад

Это чудо какое-то. Была катаракта еще неделю назад, сейчас все отступило, зрение полностью еще не вернулось, но я и не закончила курс еще.