Зрение 6/12 три

Пост пикабушника Anira с тегами Зрение, Плохое зрение, Контактные линзы​, Вконтакте. Есть что рассказать? Ежедневно Пикабу посещают более 2. Зрение определяется по спец. таблице, в которой имеется 10 строчек, соответственно каждая строчка, это 10% от % зрения. Если глаз видит 5​. Острота зрения - способность глаза раздельно воспринимать две точки, расположенные друг от друга на минимальном условном расстоянии. В странах СНГ — долями единицы: 1,0 — нормальное зрение, 0,9; 0,8.
У некоторых людей зрение - 2,0 Заглянем в глаза Наши обывательские познания в офтальмологии сводятся к трем словам зрение 6/12 три близорукость, дальнозоркость, астигматизм. И к убеждению: в любом случае ничего зение, надо бить в набат! Оттого проверка зрения превращается в сдачу своеобразного экзамена, когда подспудный страх сменяется разочарованием и даже унынием: эх, глаз уже не так зорок, как раньше А что мы должны знать, чтобы смотреть на 6/21 трезво? В чем суть таблицы? У жмите с нормальным зрением точка ясного видения находится в бесконечности, которая для глаза начинается с расстояния 5 м. Вот почему именно с такой дистанции идет проверка остроты зрения при помощи специальной зрение 6/12 три.

Този кодекс определя: 1. Обхват Чл. Този кодекс се прилага при избори за: 1. Принципи Чл. Изборите се произвеждат въз основа на всеобщо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване и осигуряват свободно изразяване на волята на избирателите.

зрение 6/12 три
зрение 6/12 три
зрение 6/12 три

Аналози на НУРОФЕН сироп за юноши 6-12 години 200 мг/ 5 мл с вкус на ягода 100 мл

зрение 6/12 три
зрение 6/12 три
зрение 6/12 три

У некоторых людей зрение - 2,0 Заглянем в глаза Наши обывательские познания в офтальмологии сводятся к трем словам — близорукость, дальнозоркость, астигматизм. И к убеждению: в любом случае ничего хорошего, надо бить в набат! Оттого проверка зрения превращается в сдачу своеобразного экзамена, когда подспудный страх сменяется разочарованием и даже трри эх, глаз уже не так зорок, как раньше А что мы должны знать, чтобы смотреть на ситуацию трезво?

В чем суть таблицы? Зренио человека с нормальным зрением точка ясного видения находится в бесконечности, которая для глаза начинается с расстояния 5 м. Вот почему именно с такой дистанции идет проверка остроты зрения при помощи специальной таблицы. Обычно на ней 10 — зрениа строк, высота верхней — 7 см, тни — в 10 раз меньше. Вообще, считается, что тот, у кого с зрение 6/12 три все в порядке, способен различить верхнюю строчку с 50 м.

Но как выдержать такое расстояние зрение 6/12 три кабинете? Поэтому офтальмологи ориентируются на 10—ю строку, а расстояние соответственно уменьшается до 5 м. И если там используют таблицу Снеллена, то на пространстве СНГ — ее аналоги.

Посетить страницу таблица Сивцева. Видите кольца с разрывами в разные стороны? Это таблица Головина. А малышей, еще не знающих букв, проверяют по зрение 6/12 три Орловой: машинка, круг, гриб, самолет Плюс—минус единица Все знают, что в норме человек видит 1,0.

Это означает: лучи, исходящие от удаленных зрение 6/12 три, фокусируются строго на сетчатке. Но чаще https://krovlja74.ru/articles/zrenie-ufa-sherbinka.php проверка показывает 0,8 и ниже. Порой и меньше 0,1. Тогда проверяют. Либо подводят пациента к таблице, пока он не увидит верхнюю строку. Зрение 6/12 три показывают ему пальцы зрение 6/12 три с разного расстояния.

Каждый метр — в переводе 0, Проще говоря, если пациент, допустим, видит верхнюю строку или зрние проверяющего с расстояния 4 м, то его зрение — 0,08, с метра — 0, Если же и с такой дистанции ничего не разглядит, то зрени выясняет, может ли он посчитать пальцы у самого лица и способен ли различать свет.

Но зрение может быть и выше пост! зрение уфа спиваков конкурс прощения. Для этого случая в таблицах предусмотрены 11—я и 12—я строки. Вы видите трри Ого, у вас 1,5! Поздравляем, все 2,0! В старых учебниках упоминался даже некий уникум, живший в Средние века зрение 6/12 три невооруженным взглядом распознававший кольца Сатурна. Скорее всего, это красивый миф. Дети видят по—другому Да, острота зрения у них другая, чем у взрослых.

Это связано с процессом роста глазного яблока и формирования структур. Центральное зрение 6/12 три появляется в 2 — 3 месяца, а в 7 — 10 месяцев ребенок может распознавать геометрические фигуры.

В 1 — рри года он уже видит приблизительно на 0,5, в 3 года — 0,6 — 0,9, и только к школе острота зрения может достигнуть единицы. Если реалия — аномалия Когда острота зрения — меньше 1,0, зренпе говорят об аномалиях рефракции — миопии, гиперметропии, астигматизме, пресбиопии, анизометропии. Провести здесь водораздел помогают разные тесты. Допустим, компьютерный, или с помощью линейки с зеркалами, или оправы с пробными линзами. При близорукости лучи от предметов фокусируются перед сетчаткой из—за большего, чем должно быть в норме, размера глазного яблока.

То есть человек вдаль видит плохо, а вблизи — хорошо. Тогда зрение 6/12 три показаны рассеивающие, или минусовые линзы. Возникает близорукость обычно в раннем детстве, бывает и врожденная.

Проблему обостряют компьютеры, телефоны, необходимость много читать, работа на близком зрение 6/12 три. Опасна же миопия тем, что сетчатка может растягиваться и могут возникать дистрофические изменения, которые чреваты даже ее отслойкой. Лучи фокусируются за сетчаткой, глазное яблоко, наоборот, меньше нормы. Здесь помогают собирающие, или плюсовые линзы. Но неправильным будет противопоставлять такую аномалию близорукости: мол, вдаль вижу хорошо, вблизи — плохо. Нет, это по ссылке скорее для пресбиопии, возрастной 6//12.

Вблизи начинается расфокусировка, и, чтобы прочитать книгу или газету, надо ее отодвинуть подальше. Пресбиопией страдают почти все люди после сорока лет — это абсолютно нормально, только и надо, что начать носить очки для близи. При гиперметропии, наоборот, человек может видеть плохо и так, и. Есть еще скрытая близорукость, когда зрнние юном или молодом возрасте смутно различают предметы вблизи, а вот вдали — очень. Но со временем все зрение 6/12 три приходится надевать очки и для дали.

Зрение расплывчатое, может быть легкое двоение тра глазах. Тут нужны специальные цилиндрические линзы. Врожденный астигматизм есть почти зение всех, зрение 6/12 три в настолько легкой степени, что на качество зрения не влияет.

Зрние дело — астигматизм приобретенный, в результате травм, ожогов. К примеру, правым вы видите 1,0, а левым — Возможны и попутные симптомы: головные и глазные боли, зренио глаз, излишнее напряжение. При всех аномалиях рефракции используются очки, контактные линзы и лазерная коррекция. Полная перепечатка текста и фотографий запрещена.

Частичное цитирование разрешено при наличии гиперссылки. Заметили ошибку?

зрение 6/12 три
зрение 6/12 три
зрение 6/12 три

Обсуждение длится не менее недели подробнее. Не удаляйте шаблон до подведения итога обсуждения. На эту тему нужна зрение 6/12 три статья. Острота зрения - способность глаза раздельно воспринимать две точки, расположенные друг от друга на минимальном условном расстоянии. Исследования проводят для каждого глаза отдельно: сначала определяют остроту зрения одного, затем другого .

Раздел III. Предложението се прави не по-късно от 25 дни преди изборния ден и се публикува незабавно на интернет страницата на съответните дипломатически и консулски представителства. Възможен е и монтаж на система от две тройки, особено при гонене на щука. При липса на живи уклейчета може да се използва и опашка, но това е стръв само за дъно. Това особено се отнася за хищните видове така че по-внимателно с шаренията по изкуствените примамки. Асферични лещи Съвременните асферични лещи са проектирани да оптимизират зрението и подобряват виждането в нискоконтрастна среда и при нощно шофиране. Ленено семе за бъбреци.

зрение 6/12 три
зрение 6/12 три
зрение 6/12 три

Това е заради начина на кълването на платиката, която поема стръвта във вертикално положение надолу с главата. Над най-долната сачма често се поставя и още една по-едра междинна. На около 50 см от нея вече идва главното утежнение. На тежко платика се лови по изключение. Например когато сме убедени, че се е дръпнала много навътре във водоема и дълго не е излизала към брега. Причината може да бъде значително колебание на водното равнище, захладняване на въздуха, при което дълбоката вода е по-топла, или 13 сезонна миграция.

Прътът е обикновен дънаджийски освен в случаите, в които ще търсим изключителна далечина на замятане. Тогава ни трябва триметров прът за дъно. Основното влакно може да е по-дебело — 0,22 — 0,24, но поводът трябва да е тънък. Изобщо платката не е специален обект на риболов на тежко у нас. По-скоро тя се лови инцидентно или смесено с едра каракуда или бабушка.

Кълването на платиката на тежко е особено и се отличава от каракудското с по-продължителното тресене на шпионката, макар и да прилича на него. Кълване и момент на засичане Монтаж с повдигане на долна сачма Фалшиво кълване на платика Платиката е толкова недоверчива риба, че е почти изключено да вземе стръвта, ако тя не е легнала на самото дъно.

Това може да ни се случи само при положение че ловим над обрасло с водна растителност дъно. Така че преди всичко се налага да уточним прецизно дълбочината, особено ако сме уцелили търсения участък с леко стъпало в пластовете. След като приключим с балансирането на плувката и сме сигурни, че първата сачма от утежнението ни е на дъното, можем да притеглим леко към себе си, за да почувстваме прагчето.

Плувката ни се показва повече на повърхността и поляга върху водата. Следва повеждане, най-често странично, и потопяването. Ако сме с 14 малка кука, засичаме малко след полягането на плувката. При платиката обаче често можем да се сблъскаме и с т. Това е коварно поклащане на плувката и дори нейното лягане за момент, което се дължи на това, че някоя от гърбавите риби е опънала за миг линията с високото си тяло.

Ето защо все пак някои колеги предпочитат да изчакват със засичането. В случай, че стръвта ни е по-обемиста, например грозд бели или торни червеи, изчакваме повличането и засичаме тогава.

Предварително трябва да следим за потопяването на влакното от линията, особено на поголяма дистанция. На тежко хич не е лесно да се определи моментът на засичането.

Движението на шпионката става на ситни тласъци със паузи и разтрисане. При поизразено движение нагоре си избираме момент и засичаме.

Рискът е голям, но платиките рядко опъват както трябва, за да залепят шпионката, пък и често изплюват стръвта и се отказват. Засичане Устните на тази предпазлива и плашлива риба са крехки, но все пак твърди. Поради голямата дълбочина на поднасяне на стръвта това ни налага рязко и по-дълго движение с пръта при засичането, за да забием куката сигурно.

Тук вече дължината на пръта отново ни идва на помощ, защото дългият телескоп дава значително предимство. Усетим ли рибата, главно с върха на пръта изпъваме линията, като особено в началото платиката често силно се съпротивлява. Тръгне ли веднъж нагоре, почти сме спечелили битката. Вадене След засичането обикновено имаме кратък период на забиване към дъното. Платиката има чувствителна към болката уста и тази яростна съпротива е по-скоро реакция на болката от първоначалното убождане.

Изкараме ли я на повърхността, тя обикновено се предава и ляга странично върху водата. Все пак при тънката линия и финия повод е най-добре да си послужим с кепче. Така и шумът от евентуалната крайбрежна борба се свежда до минимум.

Това е особено важно, защото платиките са плашливи и лесно можем сами да си развалим излета с някое по-шумно вадене. Заключение Риболовът на платика е голямо предизвикателство за изкуството на въдичаря. Мнителността на тази риба, която понякога нарочно играе по повърхността на водата, като показва дори гръбната си перка, за да ни дразни, е пословична.

Такъмите искат тънък и фин монтаж на всичките си елементи. Захранки, подхранки и изобщо всичко около нейното гонене ни съсипва от амбиция. Но ако тръгне да дава, става велик риболов на леко. Без бързане, с концентрация и в нужната тишина. Рибите често са над те грама, а закачането на всяко по-баято парче вече е голяма наслада. Най-хубавото на този риболов е, че ако ги набараме и не уплашим стадото, вадим често наистина сериозни риби. Кулинарни качества Месото на тази ленива риба е бяло и нежно.

Това налага по-внимателно и дълго измиване на улова. По-дребната е добра за класическо пържене. Средните риби — до кило, се разцепват по дължина покрай гръбнака и след това се режат на парчета. От едра платика може да се очаква и добро пасване в тава на фурна за плакия.

Изненадващо е, но месото на тази дънна риба много по-рядко има тинен привкус, отколкото при други видове. Бяло ароматно вино, изглежда, върви най-добре на задушевния, изпълнен с редица тактически подробности разказ за победата срещу коварната предпазлива водна твар, която с вещина и чалъм сме успели да надхитрим. Характерно за нея е, че в зависимост от условията на обитаване има много различни вариации. На дължина достига докъм 40 см, а на тегло дори надхвърля 1 кг.

Естествено, само при благоприятни условия за развитие. Най-често ловените екземпляри са с дължина между 10 и 20 сантиметра. Малките бабушки са по-вретеновидни, но след като достигнат 15—20 см дължина, започват да се развиват във височина. Тялото е странично сплескано, с едри и добре открояващи се сребристи люспи и ясна странична линия. Гърбът е сивозелен, зелен, кафяво-зелен до маслиненотъмен. Гръбната и опашната перка често са сиво-зелени, като се случва и да червенеят.

Долните двойни плавници са червеникави, а аналната перка — оранжево-червена с потъмняване на върха. С възрастта червеният цвят на перките се засилва. Именно тяхната окраска наподобява тази на червеноперката и това дава основание на мнозинството от въдичарите да наричат така и бабушката. Главата на рибата е сравнително малка, а муцуната е закръглена и тъпа. Устата е коса, крайна.

Очите на бабушката са оранжево-червени с изразено червено петно в горната част. Това е един от най-сигурните признаци, по които се различава от червеноперката, при която очите са жълти. Бабушката е способна да се приспособява към различни условия — реки със средно и бавно течение, язовири, гьолове, мъртвици и дори полусолени води. Предпочита да се задържа в места с наличие на водна растителност, но не направо в нея, както е при червеноперката и лина, а около нея.

Предпочита средните и долните водни пластове с пясъчно, глинесто, но не много тинесто дъно. Храни се с насекоми, личинки, червеи, а през лятото и с нишковидни водорасли. Стръв, захранка и подхранка Независимо от нашествието на костура из нашите водоеми бабушката все още се среща в добри количества в повечето от подходящите за нея места. Често тя е първата риба, улавяна от новаците в риболова.

Причината е, че особено по-малките често се държат близо до брега. Бабушката е типична стадна риба — обади ли се една, значи наоколо има и други.

Все пак изборът на място си има особености. Първата е в наличието на дълбочина, близостта на шавари, пояси от водорасли и предимно пясъчно, глинесто или дъно със ситен чакъл. Захранването е задължително. Най-често се хвърлят пет-шест големи топки омачкан хляб с разкиснато кюспе или шрот, които може да бъдат замесени и с глина.

Готовите специални пакетирани захранки са изключително въздействащи върху бабушката. Може би от всичките наши риби тя най-бързо се отзовава на присъствието им във водата. Подхранката на избраното място се прави с чести подавания на малки порции. По принцип те вече могат да съдържат и използваната стръв. Ако дъното не е затревено, въздействието им си проличава бързо.

Подхранката може да 16 включва кускус, варено жито, топчета качамак и бял или торен червей. Обикновено в началото се събират по-дребни бабушки, но с постоянство и след известно време започват да идват и по-големите, които са значително по-предпазливи. Риболовът на плувка си остава най-предпочитаният начин за гоненето на бабушка.

Среден лек телескоп ни върши идеална работа. Той може да е без водачи, но в такъв случай е нужна по-голяма дължина — около 5—6 метра. Телескопът с макара и водачи може и да е значително по-къс, особено ако ще работим с подвижна плувка. Плувките избираме според дистанцията на замятане. По-удобният вариант е подвижната плувка със закрепване в долната част. При по-силен вятър обаче плувката е по-стабилна с двойно закрепване — долу и в средата. Основното влакно на линията е 0,14, като поводът задължително слиза до 0,10 и 0, При избора на куките нещата се усложняват в зависимост от стръвта, която ще използваме.

Утежняването се прави със сачми, най-голямата от които се слага откъм плувката, която най-добре изцяло да потъва във водата, оставяйки навън малка част от антената. Възможен е и монтаж на леко без всякаква тежест. Това е предимно вариант за летните топли дни, когато се лови на насекоми — малки скакалци, ручейник или кастери. Бабушките се ловят добре и на тежко.

Тук не е нужно кой знае каква дистанция на замятане. Обикновен прът или дънен телескоп са достатъчни. Основното влакно е подебело — 0,18 — 0, Поводът обаче отново е тънък — 0, Най-често използваният монтаж е на чепаре с хранилка спирала. Тя се пълни с мачкан хляб, омесен с кюспе или зърна кускус. Например през лятото, когато рибата се е качила в по-горните пластове, близо до повърхността, е възможен монтаж без тежест.

Стръвта в такива случаи е насекоми — скакалче, какавида от бял червей или ручейник. Целта е стръвта, утежнена само от куката, да пада плавно и бавно надолу. Това обикновено е достатъчно, за да провокира интереса на иначе вялата бабушка и тя да последва и налапа стръвта.

Този монтаж върши работа с допълнителна малка сачма и в течащи води, като линията се пуска по течението. От време на време плувката се задържа с върха на пръта и това предизвиква кратко отлепяне на стръвта от дъното.

Това също дразни бабушката и обикновено следва атака. В летни условия, когато рибите са близо до повърхността, е възможно да бъдат ловени и на изкуствена муха с шнур, почесто с мокра потъваща муха.

Добри резултати при по-едрите бабушки дава и монтажът за лежаща на дъното стръв. Характерно за него е значителното отстояние на основното утежняване от куката — 60—70 см. Така в прозрачни води и чисти дъна рибата вижда само стръвта, без наблизо да има нещо подозрително и тревожно.

Това притъпява нейната бдителност и тя по-решително взема стръвта. Като при повечето риби дребосъците сякаш са по-припряни и бързи. И обратното — големите бабушки действат без бързане и с повече плавност. Типичният начин е плувката да трепне няколко пъти и сред това да тръгне встрани, полягайки с все по-изразено потъване. Потъването обаче може и да е право надолу, особено ако ловим в средните водни пластове.

Засича се при устойчивото повличане и водене. Изобщо може да се каже, че бабушките са по-трудни за изтърпяване в началото на кълването, когато многократно почукват, без да направят следващия си важен ход. Ако обаче това не продължи дълго и има потъване с повличане, се засича спокойно. Засича се при движението на шпионката нагоре, но трябва да сме до пръта още от първите почуквания, за да реагираме навреме. Големите бабушки често се самозасичат, като впоследствие отпускат влакното подобно на каракудите.

Това е сигурен знак леко да навием, да засечем в движение и да вадим рибата. Вадене Бабушката не може да бъде причислена към рибите, които оказват силен отпор след засичането. При дребните не бива изобщо да се церемоним.

Тях ги вадим с почти слято движение след засичането. Големите обаче изискват по-голямо внимание, и то не толкова заради съпротивата им, колкото поради финия повод и сравнително малките куки. Устата им не е от най-крехките и ако има откачане, то най-често става непосредствено след засичането. При по-голямо изчакване с повличане и потъване на плувката бабушките нагълтват навътре и поводите за безпокойство са по-малко. Обикновено рибите се предават бързо и лесно и ги извличаме при полегат бряг.

Кепче е нужно само при наличие на височина, над която не е безопасно да провесваме по-едрите парчета. Бабушката, като стръв Малките бабушки — до 5—6 см, са любима храна на костура. На по-големи — 10—12 сантиметра, вече може да заметнем за бяла риба, а над тези размери — за щука или сом. Поради по-широкото си тяло бабушките живеят по-дълго на куката и освен това понасят по-добре дълбочината от уклея. Изобщо бабушката е предпочитана и широко използвана у нас стръв. Най-често тя се закача под гръбната перка или странично в дебелата част на опашката.

Възможен е и монтаж на система от две тройки, особено при гонене на щука. За стръв се ловят по-лесно от уклейчетата и влизат по-смело в рачилото. Примамката е малко омесен хляб с кюспе.

Поставена в кофа или бидонче, бабушката понася по-дълго пътуване от уклейчетата и в този смисъл е подходяща за предварително запасяване със стръв при излет за хищници в по-отдалечени водоеми.

Дребни рибки се ловят лесно в близост до туфи с водорасли, като се замята с малка кукичка и плувка непосредствено до края на растителността. Заключение Бабушката е отлична занимавка за въдичаря. Тя е един приятен обект на риболов, защото веднъж събрана, може да дава до вечерта. Лови се почти през цялата година, дори и през зимата. Все пак най-доброто време за нея е пролетта, началото на лятото и есента, когато започва да се охранва за зимата. При добро кълване с нея можем бързо да издуем живарника.

Не бива да забравяме обаче, че тъкмо тя е типичният пример на рибешка солидарност. При нараняване тя изпуска секрет на опасността във водата, който останалите риби от ятото усещат веднага.

Така че по време на риболова не бива да чистим бабушки близо до мястото на замятане. През лятото не е изключено то дори да нагарча, защото рибата се храни с много водорасли. Малките бабушки се пържат цели като уклеите. Преди тигана може да се овалят в царевично брашно, което им дава допълнителна хрускавост и леко тушира евентуалната горчивина.

Големите се режат на парчета, като се препържват на по-силен огън, за да се стопят малките плаващи костици. В сравнение с уклея тази риба губи по точки при вкусовите качества, но пресна все пак прави добра компания на бирата на маса. Червеноперка Научно название — Scardinius erythrophthalmus Местно название — червеноперка Вид: Сладководни риби Категория: Традиционен улов Описание и особености Истинската червеноперка също е член на семейство шаранови.

Тя е сред найкрасивите риби в нашите водоеми, но и се среща значително по-рядко от бабушката, с която често се обърква от въдичарите. Рядко тя може и да надхвърли това тегло, за да достигне до 1,5 кг. От бабушката се различава по жълтеникавия цвят на очите, които при другата риба са оранжево-червени. Устата на червеноперката сочи нагоре, което подсказва и хранене на повърхността.

Съществена разлика е и това, че червеноперката има много по-малко слуз по люспите, отколкото при бабушката. Гърбът на тази истинска водна красавица е кяфяво-зелен, а отстрани е покрита с люспи, които бият на бронз и златисто. Само при малките рибки те са все още сребристи. Червеноперката е доста гърбава риба. Тя е силно странично сплесната и като форма на тялото повече прилича на платика, отколкото на бабушка. Най-голямата атракция при нея обаче са плавниците — червени и дори виненочервени, донякъде с изключение на гръбната перка, която може да жълтее или да бъде оранжева.

Рибата расте по-бързо от бабушката и предпочита стоящи и бавно течащи води. У нас се среща значително по-рядко от съперницата, с която често я бъркат. Червеноперката заема съвсем друга екологична ниша, тя винаги търси укритие в близостта на водната растителност и обитава средните и повърхностните водни пластове. Най-добре червеноперката се развива в слабоалкални води.

Храни се отначало със зоопланктон, а сетне с растения, личинки, охлюви и насекоми. Стръв, захранка и подхранка Риболовът на червеноперка е изначално по-труден, защото рибата наистина винаги се държи в близост до водорасли и шавари. Поради това захранването за тази, много по-предпазлива от бабушката риба се прави след по-дълго и внимателно оглеждане на подходящите места.

Често през летните дни червеноперката се издава, като се вдига на самата повърхност. Понякога там тя характерно и шумно се 19 премята. Точно тази игра, особено ако е във водно огледало насред водораслите, е сигурен признак, че имаме работа с този вид. Захранката за нея трябва да е по-лека, за да се задържи по-дълго в горния и средния слой.

За да не стигне до дъното, тя трябва вече да се е разнесла и разтворила по-нагоре. Затова хлябът за нея се накисва, отцежда и стрива през сито, но не се мачка. Възможно е в него да се добавят и накиснати бисквити, трици или галета. Ако избраното място е по-близо, например дупка сред водораслите, може да се подаде и захранка във вид на рядка каша. Подхранката също трябва да не е от големи топчета. Червеноперката е плашлива риба и не бива да я бомбардираме с пльоскащи буци за примамка.

За стръв най-често вървят бели червеи, торни червеи, които често са по-успешни от белите, кастери, мачкан хляб, варено жито, скакалци и малки бели охлювчета, които живеят по растенията край водоема. Такъми За улов на червеноперка в стоящи води ни е нужен лек телескоп без водачи с дължина 4—5 метра. Ако обаче искаме да покрием по-големи дистанции, прибягваме до по-къс телескоп с водачи и макара или още по-хубаво — до мач-прът с дължина 3—3,5 метра.

Основното влакно ни е нужно с малко по-голям запас от здравина, защото действаме в близост до шавар и водорасли — 0,14 — 0, Поводът може да е 0,10 — 0, Плувките трябва да са със среден размер, като, ако са подвижни, се взимат от типа ваглери. Методи на ловене Основният начин е на плувка с бавно потъваща стръв. Ако дълбочината в избрания участък не е над 3 метра, не е нужно да слагаме подвижна плувка. Тя ще ни потрябва с утежнение само когато ни се налага далечно и по-прецизно замятане — например до стена от шавар в широк залив или навътре към чисто петно сред вълни от водорасли.

На тежко тази риба се лови много по-рядко и почти винаги покрай нещо друго. Кълване и момент на засичане Кълването на червеноперката, особено ако е над 20 см дължина, е много посигурно от това на бабушката.

Обикновено първо има едно-две леки трепвания и след това плувката тръгва надолу с възможно леко отклонение встрани. Засича се при воденето. В дни, когато капризната риба се е качила на плитко под повърхността, я изкушаваме с бавно потъваща стръв без утежнение на повода.

В такива случаи се прибягва и до леко обиране на линията с бавно движение с пръта. Ако рибата се съблазни, обикновено потапя без всякаква подготовка. Засичаме веднага. Това означава, че рибата е долу и взима подобно на платиката.

С няколко опита ще усетим точния миг за засичане. Засичане Движението ни трябва да е внимателно и късо, защото устните на червеноперката са нежни. На всичкото отгоре тя се бори много по-силно и не се предава така бързо като бабушката. Вадене С много по-голямо внимание поради близостта на водораслите и фините ни такъми. Всяко отпускане на линията след засичането може да ни струва не само изгубена риба, но и скъсан такъм.

Ако все пак имаме избор и достатъчно чиста вода — първо изморяваме рибата, качваме я на повърхността и чак след това я прекарваме над водораслите. При финала на изваждането също е нужно повишено внимание, тъй като червеноперката силно вибрира на влакното. Ето защо тихо я извличаме до самия бряг или вадим своевременно кепа.

Има дни, когато при спазване на нужната тишина тя дава с неспадащо темпо по няколко часа. След това изведнъж отсича и спира. А усещането, че в тишина и усамотение си надхитрил едно наистина предпазливо животно, дълго се помни. Кулинарни качества Тук обаче трябва да признаем, че особено през лятото ни чака разочарование. Месото на червеноперката има натрапчиво тревен вкус. Горчивината се усеща по-силно, отколкото при бабушката. Става само за пържене.

Кротушка Научно название — Gobio gobio Местно название — воденичарка, дерменджийка Вид: Сладководни риби Категория: Традиционен улов Описание и особености Кротушката е малка вретеновидна рибка от семейство шаранови. В зависимост от условията на обитаване при тази рибка се срещат известни различия в големината и цветовете на тялото.

Средните параметри на ловените с въдица риби обаче рядко надхвърлят 12—15 см. Кротушката има стремителен вретеновиден силует с хармонично поставени жълтеникави плавници, които са изпъстрени с тъмни пресечени жилки.

Гръбчето е зеленикаво-кафяво, сивкаво или дори маслинено. Люспите са сравнително едри за размера на рибката. Характерно е, че по тях няма слуз. От двете страни на тялото по протежение на страничната линия са оформени ивици от по-тъмни петна. Техният цвят може да варира от тъмнокафяв през почти черен до синкаво-черен. Главата на тази рибка е сравнително едра, с големи очи и долно разположена уста, в ъглите на която има по едно мустаче.

Всичко това идва да ни каже, че имаме работа с типична дънна риба. Характерно за нея обаче е, че е способна да обитава и доста плитки води, независимо дали са подвижни или не. Все пак предпочитаните от кротушката води трябва са чисти, като дъното да не е много затревено или тинесто, а покрито със ситен чакъл или пясък. Стръв, захранка и подхранка Кротушката е стадна риба, а това означава, че захранката и подхранката могат да ни свършат великолепна работа. На всичкото отгоре трябва да ни е ясно, че кротушката е една от най-типичните дневни риби, които се срещат у нас.

Така че, ако ще се отдаваме на кротушкарската страст, няма никаква нужда да сме по тъмно на водоема. По-доброто решение е да си отспим и някъде към 8 часа да подхванем началото на един незабравим ден в компанията на смелите и лакоми малки рибоци. Захранването на мястото е толкова важно, колкото и правилният му предварителен избор. А той се свежда до няколко прости правила: чисто от водорасли дъно, най-добре каменисто или пясъчно.

Дълбочина според сезона — есен и ранна пролет и над 2 м, а през лятото и на по-плитко. При течащи води и 21 топло, слънчево време пасажите от кротушки се държат в плитки и среднодълбоки бързеи. Ето защо захранването трябва да се съобрази с конкретните условия, като в спокойни води се хвърлят 5—6 топки мачкан хляб с глина. Докато при течение се минава на често захранване с малки топчета.

И в двата случая не бива да се вживяваме много в състава на захранката. Накиснат хляб с глина и малко кюспе е вече разкошен вариант. Ролята на глината е основна. Тя дава миришещата на храна мътилка, която дънно хранещите се рибки надушват отдалеч и проследяват до мястото със същинската захранка. Подхранка на вече събралите се кротушки може да се подава непрекъснато, но по мъничко. В подхранката може да се пуснат и доза-две накълцани торни червеи, особено ако имаме изразен спад в кълването.

Стръвта за тези лакоми рибки не предполага нито откривателства, нито експерименти. Ситни торни червеи или парченца от средни са изборът на всички поколения кротушки. Дори и през лятото, когато повечето риби минават с охота на бял червей, кротушките трудно отстъпват от нрава си. Разбира се, с уговорката, че в река всеки вид мамарец удря в земята каквато и да е друга стръв. На мачкан хляб рибетата също дават добре, особено в неподвижни води.

Такъми За кротушкарския риболов пасва идеално телескоп без водачи с дължина 4 — 4,5 метра. Основното влакно е 0,12, а поводът 0,10 и по-надолу. Плувката трябва да е лека и малка, но ако се лови в река, тя не бива да е в ярки, неприсъщи за околната среда цветове, защото водата в бързеите е бистра и рибата има отлична видимост.

Утежняването на линията се прави в зависимост от вида на водоема. В неподвижни води се търси тънко балансирано вертикално положение на плувката с равномерно разположени сачми. А при излет в река утежнението се качва групирано близо до плувката, като само една средна на размер сачма се сваля на около педя от куката.

Третият начин на утежняване е специфичен мренски монтаж за бързи води. При него пет-шест сачми се стягат на отделно парче влакно с дължина около 10 см. И то се вързва към основната линия. Така тези сачми си оставят на дъното, докато основната линия и поводът със стръвта се изпъва от силното течение на около десетина сантиметра от дъното.

Методи на ловене Основният начин за общуване с тази прекрасна като партньор в риболова твар е линията на леко. След захранването стръвта се пуска близо до дъното, а когато видим, че работата е тръгнала здраво, може да вържем и втора кука, защото при кротушките улавянето на чифтове не е никаква рядкост.

При речните излети също най-често се лови на плувка, но понякога може да се опита и на линия без плувка, която се търкаля свободно по дъното.

Риболов на тежко за тези рибки не се прави, макар че от време на време те съумяват да се нанижат дори на куки от шаранджийски капан на кюспе. Монтаж за слабо течащи води Кълване и момент на засичане 22 Ако всичките ни риби кълвяха така сигурно и безхитростно както кротушката, ядовете ни край реки и езера щяха да изчезнат.

След леко трепване плувката тръгва надолу с една равномерност и неотвратимост, която направо плаче за засичане. Това е пипането на кротушката в неподвижни води. В реките арсеналът на похватите е по-голям, но е белязан със същата сигурност на поемането на стръвта. Засичане Засичането на кротушката просто се изразява в леко повдигане на върха на пръта. Моментът е по избор в зависимост от това, дали сме загряли вече с трийсетина рибета, или сме още в началото, когато с трепет отлагаме момента, за да се насладим на изчезващата във водата плувка.

Вадене Никакво напрежение, защото имаме лакома твар със здрави устни. Откачанията при кротушката са истинска рядкост. Така че след засичането движението с пръта си продължава и рибокът се вади по най-прозаичния начин — по трасе изцяло по въздуха. Риболов с рачило В по-дълбоки речни вирове с бавно кръгово движение на водата пускаме рачило с плосък камък, облепен с жилав качамак.

Изчаква се 15—20 минути. После рачилото стремително се вади на сухо. Същото, понякога доста успешно занятие, може да се проведе и в някои обикнати от кротушките язовири. Качества като стръв За риболов на речен кефал, бяла риба и по-едър костур на плувка това е една от най-предпочитаните рибки за стръв. Ако обаче се монтира на дънна линия, се използва или горна позиция на класическо чепаре, или монтаж с междинен поплавък на повода — стиропор, булдо, корк.

Ударите може да са поредки, но пък теглото на любителите на пикантния специалитет е внушително. Заключение Риболовът на кротушки е голяма атракция, съчетана с нужната доза удобство. Понякога рибите от един пасаж като че ли държат да не се разделят чак до тигана. Така че по 50—70 и дори рибета от едно и също място при кротушкарството не са изненада. Изненадата е чак на следващия излет, когато, ако сме прекалили във видовото прочистване, ще има да замятаме напразно.

Особената сигурност в кълването и безпроблемното засичане правят от кротушкарството наистина вълнуваща страст. Поради трайната активност до стъмване излетът на кротушки е много подходящ за новаци и деца в занаята.

Кулинарни качества След като порядъчно се измъчим с изчистването на тези мъници, може да му отпуснем края и да се готвим за среща с един прославен в чужбина специалитет. Найразпространеният начин за приготвяне на кротушки е пърженето. Във Франция ги предпочитат оваляни в галета и докарани до златисто в леко подлучен зехтин.

В Русия и Полша преди пърженето рибетата се потапят в сметана. Месцето на кротушките е бяло и леко и дори малко сладникаво. Единственият недостатък на малкото украшение за софрата е възтвърдият гръбнак за такава малка рибка. Независимо от тази подробност пържените кротушки са нееднократно описвано мезе в класическата литература. Ако обаче сме риболовствали в тинест затворен водоем, идилията на масата ни може да бъде накърнена от тинестия привкус на рибките.

Черна мряна Научно название — Barbus meridionalis petenyi Местно название — балканска мряна Вид: Сладководни риби Категория: Традиционен улов Описание и особености Балканската мряна държи нещо като рибешки стандарт за красота. Нещо повече, тази прекрасна риба си е спечелила завинаги място на красавица и в българския фолклор. Традиционното оприличаване на моминската хубост на мряна риба никак не е случайно.

Защото формата на балканската мряна е съвършена. Рибата е вретеновидна, някак приятно закръглена и е покрита със ситни здраво захванати люспи. Иначе и балканската мряна е от семейство шаранови. Цветовете на мряната силно зависят от околната среда. Най-често рибата е златиста, изпъстрена със ситни тъмни петънца. Ако обаче дъното е повече каменисто, отколкото песъчливо, можем да срещнем и биещи на сребро екземпляри. Гърбът при черната мряна винаги е по-тъмен, понякога до опушено бронзов или откровено сиво-черен.

Плавниците най-често са жълтеникави на цвят, но ако рибата е в брачен период, могат да бъдат и чисто оранжеви. Характерна за балканската мряна е аналната перка, която е силно прибрана към тялото. От другите видове мрени — от бялата — Barbus barbus, маришката — Barbus cyclolepis, и резовската — Barbus tauricus Kesseler, я отличава последният удебелен лъч в гръбната перка.

При черната мряна той е мек и не е назъбен в задния си край. Главата на рибата е малко източена и удължена. Устата е долна с месести и здрави устни, гарнирани с два чифта мустачки.

Първата двойка мустачки е в ъглите на устата и са по-големи. Втората двойка се намират на върха на муцуната и са по-малки. Черната мряна е типична стадна риба. Така че, хванем ли една, трябва да сме готови да излъжем и нейните посестрими. Стръв, захранка и подхранка В повечето справочници пише, че черната мряна обитава участъка на реките, намиращ се непосредствено след пъстървовата зона.

Това е вярно, но не ни дава и наймалка представа за чудесните речни кътчета, в които можем да търсим тази риба. Балканската мряна намира добри условия за развитие в горните и средните участъци на нашите реки. А това най-често са прекрасни речни дефилета с много завои и скали с поредица от бързеи и вирове. През топлото лято мрените предпочитат да се задържат в бързеите, където ровят по дъното в търсене на ларви и дребни речни животинки.

Понякога пасажи от еднакви по размер риби излизат на много плитко в някой по-тих пясъчен залив, за да се напекат на слънцето. Привечер мрените напускат бързеите и се прибират в по-дълбоките вирове, за да прекарат нощта в по-голяма безопасност.

През есента мрените очевидно се запасяват за зимата. Някъде от втората половина на септември, та до началото на ноември е периодът на голямото и устойчиво кълване при черната мряна. Количеството на захранката, която ще хвърлим, зависи преди всичко кой вариант на риболов ще изберем. Ако познаваме мястото и сме сигурни в него, захранваме здраво с 5—8 големи топки мачкан с глина хляб. В зависимост от наличието и силата на 24 течението тази захранка се хвърля с известно предварение — по-нагоре по течението.

Ако ще практикуваме речен риболов с честа смяна на вировете и много движение, захранваме с две-три топчета колкото орех. Хвърляме двайсетина пъти и ако няма резултат, отминаваме нататък.

При всички случаи обаче захранката в река изисква повече време, за да подейства. Така че се хвърля упорито, докато не отчетем първите удари. Обикновено това са по-дребни мренки, които скоро ще бъдат прогонени от по-едри парчета. Това е много характерно при черната мряна — тя е способна да води истински подводни битки за територията, богата на храна.

Подхранката вече може да включва и елементи от стръвта. Все пак и тя е добре да бъде измесена с глина, за да дава и мътилка, която силно привлича дънните риби.

По въпроса за стръвта няма единни мнения, защото балканската мряна се храни с твърде много неща. Торният червей върши работа, но повече напролет. Белият червей върви повече за лятото и есента. Добра стръв за мряната са и вареното жито, кускусът, тестото и топченцата мачкан хляб. През лятото по-едрите мрени атакуват и паднали във водата насекоми — например средни на размер скакалци. Такъми За мренския риболов на плувка ни трябва среден телескоп с дължина 3,5—4,5 метра.

Той може и да е без водачи, като в такъв случай по-голямата му дължина дава предимство. Естествено, можем да ползваме и телескоп с макара и водачи, като в този случай имаме удобството да облавяме по-големи зони в реката.

Основното влакно е тънко — 0, По някои от най-мренаджийските ни реки като Струма и Вит местните майстори не слагат повод. Аргументите им са, че в бързото течение всеки възел създава мехурчета под водата и рибата се плаши. Все пак, ако държите на повода, правете малки, добре стегнати възли с късо изрязани краища. При всички случаи обаче те трябва да са прави, с издължено стъбло и остър връх с добра контра.

Плувката е средна или дори малка. Тя трябва да е лека и да не е в ярки сигнални цветове, защото речната риба е чувствителна и към такива подробности.

Утежняването е от сачми, една от които се слага на около 25—30 сантиметра от куката, а другите се качват по-близо до плувката. Методи на ловене Черната мряна може да се лови на леко, на дъно и на специфичния метод — на полутежко. Той обаче е подходящ повече за по-големите вирове или по-тлъстите бързеи. Особено ефективен е с добро захранване на мястото.

Подходяща стръв са варено жито, тесто, кускус и бели червеи. При добро настървяване на рибата на плувка могат да се постигнат забележителни резултати. Когато се лови в бързей, плувката трябва да се задържа закратко с върха на пръта. Така на дъното стръвта също спира за миг, за да бъде поета и вдигната от течението в следващия. Хранилката е в края на линията, а куките са над нея като на чепаре. Замята се по течението, за да имаме постоянно изпъната линия. Обикновено хранилката се пълни с мачкан хляб или кускус, като за стръв се слагат бели червеи или варено жито.

Възможно е замятането и без спирала, с подвижно олово, но този монтаж не е така ефикасен и се прави рядко. При него над клупа се нанизва едра пробита сачма или от най-малките кръгли тежести за дъно. Отдолу е поводът с куката.

Плувка не се поставя освен в специфичния монтаж, когато се търси и по-сигурна индикация на кълването. Два са известните начина за постигането на целта. Първият е, когато на върха на телескопа найнапред се завърже еднометрово парче бял капрон, а след него се вързва останалата част от линията. Другият начин е така наречената влашка плувка. Там вече се поставя мъничка плувка на около метър 25 под върха на телескопа, която изобщо не се потапя във водата.

Когато рибата потегли, тази плувка започва да трепти и да танцува във въздуха. Монтаж мренски на полутежко Кълване и момент на засичане Прието е да се смята, че в кълването на мряната има една-две атаки или къси повличания преди самото забиване. Това хем е така, хем не е. Особено ако рибата е добре настървена или пък ако е по-едра — забиването става отведнъж, без каквито и да е приготовления.

При по-дребните мренки вече имаме тъкмо такова пулсиращо кълване и там наистина трябва да засичаме след второто потегляне. При риболов на полутежко, при който оловото със стръвта се търкаля по дъното, по принцип има самозасичане. Понякога обаче на върха на пръта може да се усетят и едно-две почуквания преди повличането на стръвта и по-отчетливия удар. На дъно най-често рибата залепя шпионката към пръта и се самозасича.

Раздел II. Насрочване и определяне на изборния ден. Изборни книжа Насрочване на изборите Чл. Определяне на изборния ден Чл. Изборите се произвеждат в един неработен ден за цялата страна. Изборни книжа Чл. Централната избирателна комисия утвърждава образците на изборните книжа за всеки вид избор и при необходимост ги изменя. Централната избирателна комисия обнародва незабавно изменението в "Държавен вестник".

Централната избирателна комисия упражнява контрол върху изработването, доставката и съхранението на изборните книжа и материали, включително и върху съхранението на техническите устройства за машинното гласуване. Централната избирателна комисия обнародва незабавно поправката в "Държавен вестник".

Глава втора. Видове изборни райони Чл. Образуване на секции в страната Чл. Кметът на общината образува със заповед избирателните секции на територията на общината не по-късно от 50 дни преди изборния ден и утвърждава тяхната номерация, обхват и адрес.

В срока по изречение първо кметът изпраща копие от заповедта на териториалните звена на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството в съответната област.

Заповедта на кмета по ал. Тя може да се оспорва от заинтересованите лица в тридневен срок от обявяването и пред областния управител, който се произнася в тридневен срок с решение, което се обявява публично. Решението на областния управител може да се обжалва в тридневен срок от обявяването му пред съответния административен съд. Съдът разглежда жалбата в открито заседание в тридневен срок от постъпването и с призоваване на заинтересованите страни.

Обжалването не спира изпълнението. Решението на съда се обявява незабавно и не подлежи на обжалване. Заповедта се обявява публично и може да се оспорва по реда на ал. Условия за образуване на секциите Чл.

При наличие на остатък може да се образува допълнителна секция. При остатък, по-голям или равен на , се образува отделна секция. При остатък под избиратели се образуват две секции с под избиратели или една секция с под , но с не по-малко от 30 избиратели.

В населените места с по-малко от избиратели се образува отделна секция. Границите на избирателните секции в градовете с районно деление се съобразяват с границите на административните им райони. Секции за избиратели с увредено зрение или със затруднения в придвижването Чл. На видно място пред всяка от избирателните секции се поставя информационно табло с телефоните за връзка и подаване на сигнали до районното управление на Министерството на вътрешните работи и до дежурния районен прокурор.

Раздел III. Избирателни секции извън страната Условия и ред за образуване на секции Загл. Не се допуска образуване на избирателни секции извън територията на дипломатическите и консулските представителства на Република България, освен в случаите по чл. Централната избирателна комисия изпраща незабавно решението по ал.

Определяне на местата за гласуване Чл.

Моя история: Как я ВОССТАНОВИЛ своё Зрение при близорукости?

Я просил 66/12 придти сюда, - заговорил Элвин быстро, словно не в силах сдержать нетерпение, - поскольку считаю, что зрение 6/12 три имеешь больше прав, нежели кто-либо, увидеть мою нынешнюю цель. Я хотел, зрение 6/12 три ты не только взглянул на пустыню, но и https://krovlja74.ru/articles/zrenie-cheloveka-ugol-obzora-rossii.php свидетелем происшедшего.

Пусть Совет знает, что я сделал. Этого робота я доставил сюда из Лиса в надежде, что Центральный Компьютер сможет разрушить блокировку, наложенную на его память человеком, известным под именем Учитель.

Похожие статьи:

Вести недели: "Почему люди стремительно теряют зрение после 40 лет? Кто планирует спасать людей от полной слепоты?

Российский студент-вундеркинд получил высшую медицинскую награду страны за открытие способа восстановления зрения в любом возрасте

Материал опубликован: 2019 года

Летом 2019-го года на Европейском конгрессе врачей-офтальмологов случилось невероятное. Весь зал 10 минут стоя аплодировал человеку, находившемуся у трибуны. Им был Павел Мельник — Российский студент. Именно он предложил использовать уникальную формулу, позволяющую вылечить заболевания зрения в любом возрасте и предотвратить полную слепоту.

Мельник предложил отличную идею, а ее реализацией занялись научные структуры России. Специалисты из московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и масса других специалистов занимались разработкой средства. Средство уже создано и показывает отличные результаты.

Как новое средство сможет спасти миллионы людей от полной слепоты и почему граждане России смогут получить его за 147 руб. — в нашем сегодняшнем материале.

Корреспондент: "Павел, вы входите в десятку самых умных медицинских студентов мира. Почему вы решили заняться именно проблематикой снижения зрения?"

Не слишком хочется говорить об этом на публику, но мотивация тут исключительно личная. Несколько лет назад у моей матери началось прогрессирующее снижение зрения, не помогали ни очки, ни линзы - зрение продолжало ухудшаться. Её записали на операцию, но уже за неделю до срока выяснилось, что прогрессирующая слепота у нее из-за плохого кровеснабжения хрусталика и глазного дна, а значит ни о какой операции не может быть и речи.

От подобного заболевания, в свое время, полностью ослепла моя бабушка. Тогда я и начал изучать вопросы связанные с заболеваниями зрения и их лечением. Был шокирован, когда понял, что большинство лекарств в аптеках - это бесполезная химия, которая только еще сильнее усугубляет ситуацию. А мама ведь принимала их считай каждый день.

Последние три года я полностью погрузился в эту тему. Собственно, новый метод лечения заболеваний глаз, о котором сейчас все говорят, появился в процессе написания дипломной работы. Я понимал, что придумал что-то новое. Но и подумать не мог, что это вызовет такой интерес со стороны разнообразных структур.

Со стороны каких именно структур?

Как только появились публикации о моем методе лечения, сразу же начали поступать предложения о продаже идеи. Первым обратились какие-то французы, предложив 120 тысяч евро. Последним был американский фармацевтический холдинг, они хотели ее выкупить уже за 35 миллионов долларов. Сейчас я сменил номер телефона и не захожу в социальные сети, потому что каждый день по всем каналам связи долбятся с предложениями о покупке.

Но, насколько я знаю, вы не продали формулу?

Да. Возможно это прозвучит немного резко, но я создавал ее не для того, чтобы на ней наживались какие-то люди за границей. Ведь что будет, если я продам формулу за границу? Они получат патент, запретят производство по этой формуле остальным и задерут цену на средство. Я может и молодой, но не идиот. При таком раскладе россияне просто не смогут лечиться. Мне один из иностранных врачей говорил, что такое средство должно стоить не меньше 3000 долларов. Это ни в какие ворота ведь. Кто его в России сможет купить за три тысячи долларов?

Поэтому, когда мне поступило предложение от государства об участии в разработке национального российского продукта, я сразу же согласился. Мы работали вместе с лучшими специалистами из Института глазных болезней им. Гельмгольца. Это было потрясающе. Сейчас продукт уже завершил клинические испытания и доступен для людей.

Со стороны государства разработку продукта координировал Нероев Владимир Владимирович , генеральный директор московского НИИ Глазных Болезней им. Гельмгольца и главный внештатный окулист Министерства здравоохранения РФ. Мы попросили его рассказать о новом средстве и о планах на него.

Корреспондент: "В чем заключается суть идеи Павла Мельника? Она на самом деле помогает вернуть зрение в любом возрасте?"

Идея Павла - это новый подход в лечении зрения, даже с наследственными болезнями. Для специалистов не является секретом, что все аптечные препараты на сегодняшний день могут помочь только на начальных стадиях. Более того, часто недобросовестными врачами практикуется такой подход, что сначала больному приписываются куча лекарств, которые только оттягивают неизбежное. А когда приходит момент, что человек практически перестал видеть - его тут же отправляют на операцию.

Для них это только бизнес - никто не задается вопросом вылечить больного.

Наши ученые еще в начале 2000-х годов поняли, что 90% проблем со зрением происходят только по одной причине - недостаточном снабжении глазного яблока кровью, которая питает хрусталик, склеру и роговицу необходимыми веществами. И если устранить эту первопричину, то можно практически полностью отказаться от дорогостоящих операций.

Идея Павла помогает отрегулировать правильное кровеснабжение всего зрительного аппарата человека. Это позволяет полностью устранить риск потери зрения на начальной стадии болезни. Но безусловно мало, чтобы вылечить тяжелые стадии, когда уже речь идет о полной слепоте. Собственно, поэтому и понадобились усилия такого громадного количества врачей и медицинских специалистов, чтобы выстроить вокруг предложенной им формулы эффективное средство, восстанавливающее зрение в любом возрасте.

Корреспондент: "Но ведь считается, что восстановить зрение безоперационным способом невозможно, тем более после 40 лет?"

Это все глупости. Ну и желание фармацевтических кампаний заработать. Уже давно доказано, что любая система организма умеет самовостанавливаться, нужно только ей помочь - снять воспалительные процессы, усилить кровеснабжение и ускорить вывод отмерших клеток и токсинов.

Корреспондент: "А как же лечили зрение раньше? Для этого ведь существует масса лекарств в аптеках."

В том-то и дело, что масса. Но они все основаны на принципе, описанном в самом начале интервью. Препараты только снимают симптоматику - вот и всё на что они способны. Человеку на короткий промежуток времени становится лучше. Но в целом, они скорее негативно влияют на зрение, чем лечат. Тут Павел был абсолютно прав. Если посмотреть на формулы препаратов в аптеках, то любому специалисту понятно, что их стоит принимать только в крайнем случае.

Корреспондент: "В чем отличие от них вашего продукта? Он получается полностью помогает восстановить зрение?"

Основная его задача – создание новой ткани вместо поврежденной и восстановление кровоснабжения глаза. Даже одного применения достаточно, чтобы активизировать более 930 000 клеток, которые непосредственно участвуют в процессе восстановления зрения. И так раз за разом. В этом и заключается ключевой принцип лечения.

При всем этом, мы, как и Павел, подошли к вопросу совсем нетривиально. Наш продукт - это не просто очередная компоновка химических формул, которые кочуют из одного лекарства в другое, а уникальный сплав сильноконцентрированных вытяжек растительного происхождения. Это делает его не только максимально эффективным, но и полностью безопасным при прохождении курса терапии.

Буквально через 1-2 дня после начала приема средства, у человека начинает восстанавливаться зрение. Изображение становится чётким, улучшается фокусировка, снимается покраснение и жжение. Далее происходит восстановление клеток и зрение возвращается даже в самых запущеных случаях. Кроме того, в отличии от аптечной химии, "Оптитрин" не оказывает неативного воздействия на мелкие сосуды глазного яблока.

Корреспондент: "Но ваш продукт ведь тоже будет в аптеках? Сколько он кстати будет стоить?"

Вы ведь в курсе, что как только стало понятно, что у нас действительно получается что-то стоящее, фармацевты атаковали нас по всем фронтам. Они и Павлу изначально предлагали продать его формулу. Совсем не для того, чтобы выпускать его у себя. Наоборот, чтобы не дать запустить средство в производство. Лечение зрения в наше время, это самая большая в мире ниша фармацевтического рынка. Только в США продается лекарств на миллиарды долларов. Наш продукт может кардинально изменить ситуацию на рынке. Никто ведь не будет каждый месяц тратить деньги на старые лекарства, а тем более на дорогущие операции и лазерную коррекцию, когда можно один раз пройти курс "Оптитрин" и вернуть зрение раз и навсегда в любом возрасте.

Аптечные сети - это партнеры фармацевтических компаний, работающие с ними в тесной связке. И естественно зависящие от продаж препаратов. Так что о нас с нашим продуктом там даже слышать не хотят. Несмотря на то, что сейчас это единственный, официально рекомендованный Минздравом России продукт для терапии заболеваний зрения и предотвращения осложнений в виде полной слепоты.

Корреспондент: "Так, а если средства нет в аптеках, то как его достать?"

Мы решили, что если обычные аптеки не хотят о нас даже слышать, то мы обойдемся совсем без них. И наладили прямое распространение "Оптитрин". Без промежуточного звена в виде коммерческой аптеки. Мы обсуждали несколько вариантов и остановились на самом эффективном. Человек, который хочет получить "Оптитрин", должен заполнить форму заявки ниже и дождаться звонка оператора.

Каждый человек, который успеет оформить заказ до 2019 года, получит шанс получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб.. Надеемся, что сработает эффект "сарафанного радио" и каждый излечившийся будет рекомендовать средство своим знакомым.

Корреспондент: "А сколько средство будет стоить для всех остальных?"

Себестоимость производства средства составляет около 10 000 рублей за упаковку. Сейчас нам удалось договориться с руководством Минздрава о том, что они будут компенсировать почти всю стоимость для конечного покупателя. Более 90%. К счастью наверху понимают важность того, чтобы такое средство было доступно всему населению страны, а не только отдельным людям. Взамен мы обязались не продавать формулу средства за рубеж и не отправлять на экспорт, продавая его только внутри России.

Обновлено 2019 года: запасы Оптитрина по акции остались только в регионе, поэтому производитель принял решение завершить акцию 2019 года (включительно).

Каждый, кто оформит заказ до 2019 года, может получить упаковку "Оптитрин" за 147 руб..


4790 руб.
147 руб.*

*при заказе курса

ПОЛУЧИТЬ "ОПТИТРИН" ЗА 147 руб.


Комментарии: 1439
Александр Нестеров
(г. Пенза)
6 часов назад

Я уже получил по программе это средство. Пользуюсь пятый день, вижу намного лучше, в глазах не расплывается. Сегодня впервые за 15 лет весь день проходил без очков! Как же хорошо видеть всё нормально!

Олег Жукин
(не указан)
11 часов назад

Заказал для своей матери после прочтения этой статьи. За 1,5 недели зрение выправилось с -3.5 до -2.5. Сейчас продолжает пользоваться. Очень хорошее средство.

Нина Пирогова
(г. Курск)
16 часов назад

Как хорошо, что у нас такие умные детки растут! Здоровья ему и удачи!

Кристина Мыльникова
(г. Иркутск)
1 день назад

Я читала в каком-то медицинском журнале об этом средстве. Экспертная статья по моему была какого-то известного врача...

Анастасия Виноградова
(г. Рязань)
1 день назад

Получила для себя 10 дней назад, через месяц у меня назначена была операция. Никогда бы не подумала, что правда можно помочь. У меня была глаукома - вчера на прием к окулисту ходила - он развел руками, зрение восстановилось. Спрашивал чем лечилась, говорил что не слышал о таком средстве, иначе прописал бы мне его сразу а не направлял на операцию (ага, так я ему и поверила)! Заказать-то решила, потому что боялась стать слепой после операции.

Люба Колесникова
(г. Ижевск)
1 день назад

Заказывала матери и отцу. Оба проходят курс и обоим становится лучше с каждым днем. Дома уже обходятся без очков, что громадный прогресс.

Наталья Прыдникова
(г. Киров)
1 день назад

Успела! Завтра должны привезти мне его уже

Полина Лисина
(г. Ростов)
1 день назад

Приятно, что действует акция. Надеюсь, попадаю в первую партию.

Елена Моргунова
(не указан)
2 дня назад

В клиниках творится хаос и ужас. Давно туда уже не хожу, все равно бесполезно. В частных обдирают, как липку, без вариантов просто. Очень благодарна, что мы теперь можем получить Оптитрин за 147 руб..

Марина Филипова
(не указан)
2 дня назад

Читала отзывы и поняла, что надо брать) Пойду оформлять заказ.

Нина Каримова
(г. Иркутск)
2 дня назад

Хорошо, что государство разработало, а не кто-то из частников. С нас бы тогда в три шкуры содрали за это средство.

Юлия Игнатьева
(г. Москва)
3 дня назад

Это чудо какое-то. Была катаракта еще неделю назад, сейчас все отступило, зрение полностью еще не вернулось, но я и не закончила курс еще.